Бръмче бр. 20.
"Имаш златни ръце и дарба да лекуваш."
Гледам ръцете си. те са обикновени и подобни на ръцете на други хора. Те току-що са претърпели дълго развитие, път на усъвършенстване, пълен не само с успех, но и с поражение. Имам глава, която ме принуждава да се потопя дълбоко във всеки проблем, да потърся контекст и решения. Имам воля, ако не бях аз, може би нямаше да отида или да живея повече. Имам надежда и чувство за хумор и, от друга страна, по-тежки дни. Но засега съм неизлечим оптимист и мисля, че където има воля, има начин. Аз не съм спасител или бог и нямам отговори на всичко. Аз също вече научих, че понякога има моменти в живота на човек, когато само смирението или времето могат да му помогнат. Мисля, че човек избира само два варианта в живота и става или жертва на обстоятелствата и страда или той ги разбира като възможност за лична еволюция и триумфира над тях. Ако имам дарба да лекувам, тогава всеки има тази дарба и мога само да му помогна да я открие и използва за неговите нужди.
Наистина ми харесва да живея, дори понякога да е предизвикателство. Но това трябва да е така, защото този, който не е преживял тъмнината, не уважава светлината.