Илюстрационно изображение
Източник: Profimedia.sk
Илюстрационно изображение
Източник: Profimedia.sk
Стояхме на празничната трапеза и се молехме. Изведнъж студеният въздух ме обзе. И тогава нещо се счупи.
Погледнах братята и сестрите с изненада. Те признаха, че и на тях им е студено. Това беше толкова странен поток от леден въздух, като когато някой изведнъж отвори врата. Не обсъждахме какво може да бъде. Пихме по щастливите празници и си спомнихме родителите със сълзи на очи, докато вафли с мед.
Мама почина млада, дори на трийсет и пет. Апендицитът беше леко подценен от лекарите, той се разкъса, получи тежка инфекция и точка. Баща ми остана с трима. Не мисля, че някога е мислил да ни настани след десетилетие. Особено когато баба му, майка му, му помагаха. След смъртта на дядо си тя продаде къщата и се премести при нас. Парите от продажбата също ни помогнаха. Бащата е бил единствено дете и не е трябвало да споделя наследството. Живеехме доста добре, разумно по това време и можехме да учим.
Баба почина внезапно. Тя дори не видя дипломирането на Роман. И така тя ги очакваше с нетърпение! Както и да е. Изпразнихме стаята й и много неща се озоваха в контейнер. С изключение на две чинии. Баща ми настоя да не ги уволняваме. В продължение на години, през които баба живееше с нас, тя не искаше да яде от нашите чинии. Тя имаше своята дълбока и плитка чиния и се отнасяше с тях като с реликва. Предпочиташе да ги измие сама и да ги сложи в стаята си. След смъртта й баща им ги наследи. Не ги използваше ежедневно, само празнично. Когато снимахме чиниите си в неделя, вие ги разменихте. Попитах защо го прави. Той се усмихна и отговори, че това е просто приятна носталгия.
Баща ми също почти ни напусна. Той отпразнува петдесетия си рожден ден и получи инфаркт. И изкарахме първата си Коледа без него. Застреляхме и двете му чинии на масата. Такъв е обичаят в християнските семейства. Вечеряхме и аз почистих от масата. Хванах дълбоката чиния на баща си и половината остана в ръката ми. Братята и сестрите гледаха празно. Не знам какво се въртеше в главите им. В моята беше въпросът: Този студен вятър и напукана чиния беше коледният поздрав на баща ми? Беше ли тук с нас? Искаше ли да ни напомни така? Оттогава не ни се е случило нищо особено.