ДЪБЛИН - Малко хора си спомнят първите години от живота, но благодарение на спомените на родители, приятели и, разбира се, снимки, повечето от нас имат късмета да знаят къде и как сме израснали. Това не беше случаят с Кари Ровал от Дъблин, която беше осиновена, отгледана в Швеция и се премести в Ирландия преди няколко години. До 64-годишна възраст тя нямаше представа как се озова в сиропиталище като дете. Истината излезе наяве, след като тя получи писмо с първата си снимка. Авторът е бил нацистите.
Кари разбра, че е родена като част от програмата Lebensborn, която действа в нацистка Германия, за да създаде т.нар. Арийска раса. Синеоките деца с руса коса трябваше да бъдат възпитавани като бъдещите стълбове на Третия райх.
Ръководител на тайния проект на Лебенсборн беше Хайнрих Химлер, човек, обладан от термина „превъзходна раса“. Програмата работи непрекъснато с „окончателно решение“, тоест унищожаването на евреи в цяла Европа, за да може нацистка Германия да възстанови населението на континента със собствена арийска раса.
Нацистките войници пътуват до скандинавските страни, където оплождат жени, които отговарят на изискванията на арийските критерии и искат да имат деца от офицери от СС, включително майката на Кари.
Когато Кари беше на 10 дни, тя беше отведена в Германия и държана в къща, наречена Hohehorst. В края на своята епоха Втората световна война завършва и нацистка Германия е победена със своето „окончателно решение“. „Шедьоврите“ на лидера изведнъж се превърнаха в изгнаници, ужасен спомен за непростима система на убийства и неестествен подбор.
Кари спаси Червения кръст и прекара следващите няколко в сиропиталище, откъдето беше осиновена от двойка от Швеция, при която се премести. Като жена на двадесет години тя се интересува от миналото си и успява да се срещне с биологичната си майка в Норвегия. Но тя прекара по-голямата част от живота си, без да знае, че всъщност е неволен участник в нацистката програма. Докато у дома в Дъблин не стигна специално писмо.
Журналистът Наоми Линехан й помогна да разкрие тайното си минало и Кари записа търсенето си в книга, наречена. „Nowhere’s Child". Линехан каза на Irish Times, че можем да намерим подобни съдби навсякъде около нас, просто трябва да отделим време да спрем и да ги попитаме какво са преживели и как са се чувствали след това. „Може да се изненадаме какво имат предвид.“ добави тя.