Чревната микрофлора е много по-сложна система, отколкото можем да си представим. Той образува сложна и взаимосвързана плеяда от взаимоотношения, която засяга не само имунитета ни, но и психиката ни. Молекулярният генетик Ян Радвански от Биомедицинския център на Словашката академия на науките (SAS) и Братиславското общество Geneton ни разказа за това, което знаем и какво не знаем за микробиома.

чревният

Дори децата в началното училище научават, че в червата живеят „добри бактерии“, които ни помагат да смиламе храната и да подобряваме имунитета си. Как може лаикът всъщност да си представи чревната микрофлора? Възможно ли е изобщо?

Науката твърди, че нашата микрофлора влияе на редица фактори, а не само върху здравето на храносмилателната система или имунитета. Явно и интелигентност. Чували ли сте за нещо подобно? За какво всъщност са отговорни всички микроби в нашите черва?

Известни са тясните връзки между чревния микробиом и фактори като апетит, затлъстяване или развитието на алергии и непоносимост. Налични са все повече данни за възможната връзка с ефектите върху сърдечно-съдовото здраве, имунната система, стомашно-чревните тумори, индивидуалното поведение и дори модификациите в мозъчната физиология и неврохимия. Открити са и някои връзки между състава и функцията на чревния микробиом и тревожност, депресия, аутизъм, шизофрения и невродегенеративни заболявания. В момента обаче вероятно има повече тайни, които не знаем за нашия чревен микробиом, отколкото тези, които знаем. Учените обаче започват да се обръщат към тях по все по-интензивен, подробен и преди всичко по-сложен начин.

Защо микробиомът излиза на преден план сега, когато въздействието му е толкова интересно?

Учените са работили върху микробиома и преди, само че технологичните възможности са били много по-слаби. През последното десетилетие станахме свидетели на екстремното развитие на технологиите, позволяващи, от една страна, генерирането на биомедицински релевантни данни, докато, от друга страна, анализираме генерираните данни с все по-мощни компютри и по-сложни изчислителни алгоритми. Може да се каже, че микробиологичните изследвания се радват на нарастваща популярност и специалната церебро-чревно-микробиозна ос се превръща в основната изследователска област на интерфейса на невронауките, микробиологията, технологиите и информатиката.

Всеки от нас има ли своя собствена картина за състава на чревната микрофлора? До каква степен може да се различава?

Чревната микрофлора е много променлива и динамична, не само сред индивидите, но и при един човек. Той е различен не само в различните части на храносмилателната система, но също така се променя в рамките на една и съща част, напр. възраст, здраве, диета и т.н. В допълнение към диетата, това се влияе дори от нашето настроение. Важно е, въпреки динамиката във видовия състав, балансът да се поддържа в „екологичната“ роля на чревната микрофлора, напр. в специфичната метаболитна активност, която трябва да се осигури. Това означава, че когато е необходимо да разградим определен компонент от нашата диета или да произведем необходимото за нас вещество, горе-долу не е кой организъм ще го осигури, важно е някой организъм да е в състояние да го осигури.

Гените определят и състава на нашия микробиом?

Определено да, до голяма степен. Най-малкото само защото чревният микробиом е силно регулиран от имунната система, която от своя страна се определя от нашия геном, набора от гени в тялото ни. Нашите гени обаче определят например такива фактори като архитектурата на червата, създаваща подходяща среда за микроорганизми, апетита ни към различни храни или дори метаболизма и екскрецията на вещества от нашите клетки в чревното пространство.

Кои храни убиват полезните чревни бактерии? И които, напротив, помагат на нашата микрофлора? Млечните продукти също могат да нарушат чревния микробиом?

Изследванията показват, че консумацията на ядки също има положителен ефект върху състава на чревната микрофлора. Дали е така?

Много хора вярват, че редовната употреба на пробиотици укрепва здравето. Смятате ли, че това е необходимо? Не може ли тялото да направи достатъчно „добри бактерии“ самостоятелно? Честото използване на пробиотици също може да има обратен ефект?

В този случай е важно да се подчертае, че бактериите, както и други организми, съставляващи чревния микробиом, не са съществена част от нашето тяло. Следователно дори не можем да ги създадем сами. Храносмилателната система започва да се колонизира постепенно след раждането и нейният напълно функционален състав се формира някъде около втората до третата година от живота. При „здрав организъм“, „здравословна диета“ и „здравословно отношение към хигиената“ теоретично не е необходимо да се доставят конкретно бактериите. Трудно е обаче да се определи какво се разбира под „здраво тяло“, „здравословна диета“ и „здравословно отношение към хигиената“. Има обаче случаи, когато е категорично необходимо да се помогне на организма да възстанови подходящия баланс на чревния микробиом. Почти всички вече знаят, че пробиотиците или дори пребиотиците са много важни, напр. при антибиотично лечение. Но човек вероятно не би си помислил, че съставът на чревния микробиом е силно формиран напр. също от нашето психическо състояние. Така че, когато изпитваме психологически стрес, нашите чревни микроорганизми също го усещат и тази комуникация работи обратното, когато нямаме микробиома си в ред, можем да се почувстваме психично болни.