Дейвид Гросман е моят литературен продукт. Неговите книги са дълбоки и мъдри. Неговите политически възгледи и дейности не ми се струват толкова мъдри. Все още има почетно място в моята библиотека.
4 септември 2010 г. в 0:00 ч. Яна Шемеш
Ако се държах като Дейвид Гросман, нямаше да чета, купувам или погребвам книгите му някъде в килера. Или бих ги изхвърлил веднага. Е, предполагам, че не. Вкъщи ме научиха, че десятък и книги не се изхвърлят.
Дейвид Гросман, заедно с други писатели, академици и художници, подкрепя решението на няколко израелски актьори да не се представят в новооткрития културен център в Ариел. Ariel се намира зад така наречената зелена линия, т.е. на територията, окупирана от Израел по международното право. Това е град с университет, към който постоянно се придвижват нови хора.
Според някои израелски артисти хората от Ариел не заслужават да гледат представления на водещи театри в Тел Авив, защото те са де факто окупатори. Няма нищо, че това са театри, подкрепяни от държавния бюджет, за което допринасят и жителите на Ариел. Заслужилите артисти също вероятно не се интересуват от факта, че хората не живеят в Ариел само по идеологически причини. Има много нови имигранти или млади семейства, които просто нямат възможност да живеят достойно в балона в Тел Авив. Те са същите израелци като Дейвид Гросман и др.
Този протест би бил смешен, ако не беше толкова дълбоко обиден. И глупаво. Какво ще правят театралите, ако хора от населени места дойдат в Тел Авив за представление? Ще ги изхвърлят ли от театъра? Ще ги сложат ли на стълбите? Или Гросман ще забрани продажбата на книгите си в населени места? Ще ги накара да бъдат изхвърлени от библиотеките?
Не приемам правото на никого на мнение. Но да правя политическа агитация за парите на всички израелци не ми се струва кошерно. Ако артистите искат да протестират срещу окупацията, те могат да го направят след работно време или да създадат независим театър и да играят там, където е политически коректно.