Белодробната емболизация е състояние, при което различна част от кръвоснабдяването на белите дробове е засегната от ембола - кръвен съсирек, който най-често произхожда от дълбока венозна тромбоза на вените на долните крайници.

Проявите са различни и зависят от размера на емболизацията; колкото по-голяма е емболизацията, толкова по-тежки са проявите. Най-честите прояви на ПЕ са болки в гърдите, затруднено дишане, кашлица, сърцебиене, може да са свързани и с кашляне на кръв в случай на т.нар. белодробен инфаркт, а при т.нар масивна белодробна емболия и внезапна смърт от внезапното затваряне на голяма част или цялото кръвоснабдяване на белите дробове.

изпробвайте

1. Какво друго освен кръвен съсирек може да запуши белодробното съдово легло, причинявайки белодробна емболия?

  • Белодробната емболия възниква само в резултат на запушване на кръвен съсирек в белодробното съдово легло.

2. Венозната тромбоза е най-важният рисков фактор за белодробна емболия - кои рискови фактори допринасят за нейното възникване?

  • Рисковите фактори са: възраст, затлъстяване, разширени вени, бременност, хормонална контрацепция, обездвижване, но също и фиксиране на гипс например. Честа кауза са т.нар вторични причини, напр. рак, употребата на някои лекарства и други подобни.

3. Какви са проявите на венозна тромбоза и колкото се може по-често стоят зад нейната поява?

  • Причината за дълбока венозна тромбоза е нарушение на съсирването на кръвта, клиничната проява на дълбока венозна тромбоза е зачервяване на крайника, конвулсии.

4. Експертите разграничават три вида белодробна емболия - масивна, субмасивна и последователна. Как се различават?

  • Те се различават според възрастта на пациента - масивна настъпва на възраст над 65 години, субмасивна на възраст от 30 до 65 години и последователна на възраст от 30 години.
Прочетете също:

5. Какви са възможностите за лечение на белодробна емболия?

  • В зависимост от степента на белодробната емболизация се избират различни лечения. При масивно и субмасивно, тромболитичното лечение обикновено е показано с лекарство, което разтваря кръвни съсиреци в белите дробове, като в малка степен обикновено се лекува с хепарин с ниско молекулно тегло, последвано от лечение с варфарин. Ако пациентът е диагностициран и с дълбока венозна тромбоза, е показано лечение с NOAK.

6. Антикоагулантната терапия се използва за лечение или профилактика на белодробна емболия?

  • Антикоагулантната терапия не се използва за лечение и профилактика на белодробна емболия.

7. Защо е важно лечението да се определя строго индивидуално според профила на пациента? Какво трябва да си представим под термина профил на пациента?

  • Профилът на пациента се съставя въз основа на сравнение на ползата от лечението и придържането на пациента към лечението.

8. Кои са най-важните превантивни мерки за предотвратяване на белодробна емболия (или тромбоза на дълбоките вени като най-важния рисков фактор)?

  • Във високорискови ситуации или при високорискови пациенти профилактиката на дълбока венозна тромбоза е свързана с достатъчно движение, течности, дихателни упражнения са важни, при високорискови случаи или продължително обездвижване се използва и профилактика чрез инжекции с LMWH.

9. Каква роля играе придържането на пациента към лечението при лечението на белодробна емболия? До каква степен неговото сътрудничество с лекаря влияе върху резултата от лечението?

  • Сътрудничеството на пациента с лекаря е важно, но не оказва значително влияние върху резултата от лечението.

10. Как правилно да се осигури първа помощ при белодробна емболия?

  • Ако се подозира белодробна емболия, на пациента трябва да се осигури почивка в леглото, много течности и ако изпитва шок или загуба на съзнание, незабавно да се потърси медицинска помощ.

Автора: MUDr. Д-р Андрей Джупина, Angiologická ambulancia ALIAN, стр. r. о., Бардейов

Оставете отговор Отказ на отговор

За съжаление трябва да влезете, за да оставите коментар.