Прерязването на пъпната връв не я завършва
Междувременно все още се справяте с последните неща, преди да отидете на детска градина, и нямате търпение да се отървете от търбуха и да сте свободни като птица, леки като облак. Очаквате с нетърпение да се изкачите по стълбите до пощата без да духате, как да не се потите в банката, на оператора или в застрахователната компания и как да оборудвате лекар без тежест под носа.
Няколко дни след раждането клетките ви започват да ви слушат отново, но все още ви очакват няколко проверки и някои подстригвания. Оставяте детето и мъжа на мира и отивате на пътуване до лекар. Най-накрая се чувствате независими и самодостатъчни. Още в чакалнята мъж ви се обажда, че детето все още реве и не иска да пие от бутилка. Плановете за фризьор и пазаруване изведнъж се провалят. След половин час мъжът ви съобщава с полулуд глас, че скачането на фитлопа също е спряло да помага. Още 5 човека пред вас и предполагам, че охлювът би могъл да се справи по-бързо с разследването вътре. Започвате да се стресирате малко.
След още половин час разговори по телефона поради рев във фонов режим, чувате само „съседите тропат. дори не. люлеене. вече. кога?" В състояние на амоки се обръщате към вековна разклатена баба относно бъчви, за да видите дали можете да изпреварите. Нямате представа дали ви чува, но хладнокръвно ще потънете до дъното. Накрая успокоявате едно недоволно дете вкъщи и с първата глътка.
Не поемате повече рискове на следващия ден, взимате каретата с бебето и отивате при друг лекар. Разклащате терена, който не е подходящ за колички, до линейката. О, Боже, как мразиш вратите с думите ТУК и ТАМ! И така разклащате бебето в количката тук-там, докато то винаги изгърми.
На следващия ден оставяте количката вкъщи и пъхате бебето в количката. С вихрушка се изкачвате по стълбите до пощата, потни стоите в банката.
И когато оборудвате последния лекар, свиквате с постоянното тегло под носа си, че изведнъж започвате да се наслаждавате на ремъците.