- сдвоени звуци: b, d, ď, g, dz, dž, z, ž, h, v
- несдвоена двойка: p, t, ť, k, c, č, s, š, ch, f
Други съгласни са странни гласове: m, n, ň, l, ľ, r, j. Гласните и дифтонгите също се озвучават.
Напр. в думата Zuз ка съгласните стоят една до друга от а к. ОТ е сдвоено звучене, к е сдвоена негласна съгласна. Имитацията работи по такъв начин, че втората съгласна в последователността влияе върху първата и тя се променя в произношението до досадната си двойка, писмената форма остава същата. В думата Zuzka sa прозвуча от в произношението се променя на neznelé s. Така че ние произнасяме [Zuska].
- в предлога - сбрат, k dому, v kние произнасяме [z bratom, g domu, f kine],
- в началото на думата - kdд, вклela за произнасяне [където, fčela],
- в префикса на думата - роzfшоу, следdpе, vzchopit произнасяме [издухан, надпис, схващане],
- в основата на думата - Хаdkи, предиdzkлъжаb/wи ние произнасяме [hátka, prevácka, liedžba],
- в края на думата преди почивката - Тиб, мечкид, снез произнасяме [dup, medveť, snech],
- на границата на две думи - песбразтвор, кустрдарчек, етодстрriplaval, който произнасяме [pez breše, kub darček, loť navlavala].
Имитация не се среща в предлозите s, така че, k, ако са изправени пред лични основни обърквания - с него, с мен, с него.