Изпращане от seťo »15 юни 2008, 13:41
Един философски въпрос. Обзалагам се, че е записано, че кетозата е състояние на голота, когато се казва, че организмът "гладува". Е, това някак няма смисъл за мен. Ето някои факти, които си струва да се отбележат.
- Глюкозата се опитва да се отърве от тялото. Веднага след като концентрацията в кръвта е малко градуса, инсулинът го изпомпва в клетките, превръща го в мазнина и когато това не е достатъчно, той отделя всичко останало с урината. Високата кръвна захар е фатална. Тялото се нуждае само от много ниско ниво на глюкоза в кръвта, за да функционира, главно за еритроцитите (червените кръвни клетки).
- Тялото не може да съхранява глюкоза до няколкостотин грама под формата на гликоген и също така е предназначено главно за анаеробна мускулна работа, само няколко десетки грама глюкоза се съхраняват в черния дроб за използване от други части на тялото (главно еритроцити).
- Глюкозата причинява глад, а не мазнини или протеини. Не знам какво точно е определението за глад, но според мен това е чувство, което принуждава организма да търси и консумира храна, за да допълни липсващите вещества. Така че, ако човек е гладен, той има нещо нередно. След въглехидратите човек бързо гладува. Бързите захариди се насищат за 1 час, бавно въглехидратите се насищат за максимум 3 часа, мазнините/протеините за 4-5 часа. Косвено това означава, че глюкозата не е точно това, от което се нуждае тялото.
- Използването на глюкоза като енергиен източник не съществува на 100%, но използването на мазнини по време на кетоза („гладуване“) има само около 65-70% ефективност. Ако мазнините бяха само източник на енергия, използвана главно по време на глад, защо нейното превръщане в енергия би било неефективно. Когато организмът гладува, той иска да изтрие енергията, няма да я хаби. По време на кетоза тялото губи енергия, сякаш е състояние на ситост за него.
- Ако глюкозата беше предпочитаният енергиен субстрат на тялото, тогава защо не се развиха метаболитните пътища, отговорни за директното превръщане на мазнините (така наречените "запаси") в глюкоза, от която тялото се предполага, че се нуждае. Интересното е, че съществува обратният процес на превръщане на глюкозата в мазнини.
- Клетките почти не съдържат въглехидрати, общото количество въглехидрати, които са част от клетъчните мембрани (гликокаликс) и някои гликопротеини, е по-малко от няколко десетки грама в цялото тяло. Човешката мазнина е няколко килограма, а протеинът също. В допълнение, въглехидратите, необходими за изграждането на тялото, могат да бъдат синтезирани от самото тяло.
- В ежедневните дейности мазнините, а не глюкозата се използват като основен източник на енергия. Глюкозата се използва само когато се поглъща с храна, в противен случай организмът няма причина да я използва (или да се отърве от нея). Важно е при анаеробно излагане, тъй като по-лесно се окислява като мазнини и поради това има ограничени запаси от гликоген в мускулите.
Какво означава това? Това са само спекулации, но изглежда, че основният енергиен субстрат за тялото са мазнините и кетонните тела, а не глюкозата. По този начин „нормалната диета“, съдържаща много въглехидрати, не е напълно нормална за организма (или все още не е успяла да се адаптира). Човекът е всеяд и затова може да попълва енергията си с различни храни, във всеки случай изглежда, че потопът разчита на мазнини, а не на глюкоза. Ако кетозата не беше необичайно състояние?
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от бял »15 юни 2008, 16:59
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от seťo »15 юни 2008, 17:15
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от seťo »16 юни 2008 г., 8:16 ч
Е, изглежда, че този (може би) луд експеримент работи. Обиколка на талията -1 см след 4 дни. Измерих се, защото ми се стори в огледалото, че съм отслабнал малко. Днес имам един вид тренировка и ме следват 2 дни поръчка на въглехидрати. Това ще бъде радост. Очаквам с нетърпение овес, ориз, картофи, пълнозърнест хляб и всички тези добри въглехидратни храни.
Храненето наистина е доста досадно, имаше твърде много съставки за избор и дори тези са доста скъпи, но предполагам, че по някакъв начин ще поема. Вече правя списък с кетогенни (с други думи нездравословни) рецепти.
Сегашните кетони са повече или по-малко стабилни, около 15 mmol/l. Вече получих „комплимент“ от приятел за образуването на ацетон в устата ми. Току-що й казах: "Предупредих те!".
Интересен страничен ефект от всичко това е увеличаване на аеробния капацитет на тялото и почти нулево образуване на лактат по време на тренировка. Опитах се да пробягам около 10 км със средно бърза скорост от около. 60% TFmax и дори след 10 километра няма и следа от мускулна умора. Преди това издържах около 6 км, преди мускулната умора да започне да се проявява по-отчетливо. Тази аеробна дейност беше част от тестването, няма да правя аеробни дейности редовно.
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от тини »16 юни 2008 г., 08:31 ч
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от тини »16 юни 2008 г., 8:45 ч
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от пирана »16 юни 2008, 09:31
Re: Контролиран експеримент - ХБН
Изпращане от seťo »16 юни 2008, 09:57
tini: В Аткинсън човек е постоянно в кетоза, но това е ХБН, а не Аткинсън. Тези въглехидратни дни са за допълване на мускулния гликоген и по този начин способността да се поддържа частична сила по време на тренировка. Мускулите се поддържат така, че да се упражняват с тежестите, които човек е изградил и ако отслабнете твърде много и сте принудени да използвате по-малко тежести, мускулите започват да се разпадат. И на това мляко - хей, но без генетична мутация при повечето хора, само кърмачетата биха могли да усвоят млякото, това не ми казва как е действал потопът. Дори малките levicata пият кърма за известно време и след това се хранят само с месо. Според мен причината за наличието на въглехидрати в майчиното мляко е, че кръвта на плода, а следователно и на младия организъм все още съдържа доста голямо количество т.нар. ретикулоцити, които са еритроцити с частично запазено ядро, които имат много по-бърз метаболизъм от нормалните еритроцити, и очевидно младият организъм все още няма достатъчно ензимен апарат, за да синтезира достатъчно глюкоза за тяхната функция. След няколко години количеството ретикулоцити в кръвта намалява до 1-2% и така продължава до зряла възраст. Но това е просто спекулация.