- Главна страница
- Каталог на части
- За проекта
- Често задавани въпроси
- Наръчник за дигитайзер
- присъедини се към нас
- Блог на проекта
- Дискусия по проекта
Златният фонд за МСП е създаден в сътрудничество с Института по словашка литература към Словашката академия на науките
RSS изход на произведения на Златния фонд (Повече информация)
Кристина Ройова:
Слънчево дете
| Харесвате ли тази работа? Гласувайте за него, както вече гласува | 46 | читатели |
Седя над кръгово писмо от моите скъпи приятели. Мисля за тях.
Какви бедни хора са преживели и аз - най-деликатният от тях - се озовах в хубав ъгъл. Въпреки че това е и само училище в Копанице, тук съм само временен учител, заместител на колежката Зламал, която беше затворена в любещите си ръце за осемнадесет месеца от военен офицер. Така че сигурно беше щастлив миналата година, когато стигна до онова хубаво ново училище. В него, разбира се, има само една класна стая и шкаф, но къщата е като хубава клетка, гледката от прозорците е прекрасна, въздухът е отличен. Затова той създаде шкаф и ме помоли да обърна внимание на мебелите му. Той се надяваше, че колегата му няма да го изхаби толкова, колкото ако беше взел унищожението, сгънато в мокра фермерска къща на дактор. Всички ще признаят, че с удоволствие изпълних тази скромна молба. Седя без притеснения в завършеното. В къщи се казваше напразно: „Щефко е като котка, когато скача толкова дълбоко, колкото винаги каца на четирите чехли“.
Тя познаваше колегата си Зламал от кабинета. Особено голямото огледало, окачено над спретнатия умивалник, разкрива, че той е много щастлив да се види. Нищо чудно, толкова красив! Когато го погледнах за първи път, се смеех. Цялата ми къдрава гъста коса се изправи накрая. О, какво пак пиша, какъв глупак! Ако не беше преди зимата, предпочитам веднага да се подстрижа. Е, великият дипломат, граф Андраши, също беше запомнен къдраво, но той размахваше вълните си, сресани като „лайна“ и пътека в средата, според снимките. Ако бях сресал косата си, лицето ми нямаше да е толкова детско. В крайна сметка хората вече ме псуват „Господин учител“ и когато вляза в училище, децата стават като заповед: „Приветстваме ви“ звучи с тънки гласове в църквата. „Кога ще бъдеш разумен, момче?“ Баба ми въздъхна. Наистина не знам отговора на този въпрос. Помислих си след онзи сериозен момент, най-сериозният в живота ми, когато Господ Бог ми беше дал благодат, че ми прости за всичко, което ме притискаше в душата и че се скрих от хората с бесилото си хумор. Мислех си, че най-накрая и веднага ще стана сериозен младеж, както подобава на християнин, но не мога, о, не мога да го обвинявам. Толкова съм млада, само на деветнайсет години съм и сърцето ми е изпълнено с радост, защото вече нищо не ме тласка.
Срещу прозорците, много по-ниско в долината, стои старото училище. Разполага с две класни стаи и апартамент за учители. Това е почтено стара, изорана къща; вече можете да видите отвън, че вътре трябва да има блато и плесен. Бях малко притеснен колко впечатление ще си направим един на друг с колегата Вавър. Той като пазач можеше да ми посоли живота.
Когато дойдох да се представя, добре изграден здрав мъж на около 24 години стана от дивана. Цялата фигура и особено лицето на шивачката. Малко повече живот нямаше да й навреди. „Вероятно винаги имаш достатъчно време“, помислих си, когато той стана толкова лениво и заговори бавно. Кой знае какво отново си помисли за мен! Казахме накратко най-важното, докато г-жа Ваврова не ни обърка.
Каква мъдра жена, помислих си, заставайки в гърбица с изглед към долината. Всяка дума от нейните добри и разумни и тези здрави мисли! Там много по-добре отвъд морето и все пак чужд, тук самота и ето, дом сред вашите. Никога преди не съм мислил за това. Има ли възможност да придобиете знанията, необходими за живота на работещ човек, да почетете същия човек и с нас? Директна срамежливост преди физическа работа. Нови кастови разлики между онези, които побеждават с ръцете си, и онези, които увеличават по дух. Колко далеч сме отвъд Американската република! Твърди се, че Библията и законите и правилата, извлечени от нея, са направили Америка страната на свободата и равенството. Верни Божии деца, за които Европа не е имала място, са положили солидната основа там преди векове и Божията благословия, която е почивала на земята чрез тях, продължава и до днес. Или няма да ме лъже, когато съм верен? И чрез мен върху това парче от красивата кратка история на моята словашка родина, в която Бог ме постави?