Международно отвличане на деца от родители или т.нар родителско отвличане на дете е неразрешено преместване на дете от държавата на обичайното му местожителство или задържането му в държава, която не е държавата на обичайното му местожителство, ако някой от родителите на детето извърши това действие.
Прехвърлянето или задържането на дете в държава, която не е държавата на обичайното му местожителство, е неоправдано, ако родителят е преместил или задържал детето без съгласието на другия родител, респ. без съгласието на съда на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди прехвърлянето (задържането).
Няма легално определение за държавата на обичайно пребиваване. Състоянието на обичайното местопребиваване на детето обаче се счита за държавата, в която детето е живяло дълго време (обикновено най-малко една година), има семейно и социално минало, т.е. семейство, приятели, посещава предучилищно или училищно училище съоръжение, хоби групи. В това състояние детето е обект на здравно осигуряване, има лекар тук и т.н.
Отвличането на родители се урежда от Конвенцията за гражданските аспекти на децата и международното отвличане на деца, както и в Регламент (ЕО) № Относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпросите на родителската отговорност, отменящ Регламент (ЕО) № 1347/2000.
Какво да правим в такава ситуация?
Ако един от родителите неоправдано се премести, респ. задържа непълнолетно дете извън държавата му на обичайно пребиваване, е необходимо да кандидатствате възможно най-скоро, за да разпоредите връщането на непълнолетното дете в компетентния централен орган на държавата по обичайно пребиваване на непълнолетното дете. Във всяка държава, подписала Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, се създава компетентен централен орган, който има правомощието да приеме такова искане. В рамките на Словашката република такъв централен орган е Центърът за международна правна защита на децата и младежта (http://www.cipc.sk/).
Възрастовата граница на детето, когато е възможно да се продължи въз основа на Конвенцията, т.е. когато може да се подаде заявление за заповед за връщане на детето, е 16 години на детето.
В случай на доброволно връщане на детето, родител, който не е дал съгласието си за прехвърлянето (задържането) на детето и който не е приел прехвърлянето (задържането), може да кандидатства за заповед за връщане на детето в страната на обичайното пребиваване в съда на държавата, където детето е прехвърлено неправомерно. Следното е компетентно в Словашката република за производство по дела за връщане на непълнолетно дете, което е било прехвърлено или задържано по неправомерен начин:
- а) Окръжен съд Братислава I за областите.
- 1. Окръжен съд в Братислава,
- 2. Районен съд в Трнава,
- 3. Районен съд в Нитра,
- б) Окръжен съд на Банска Бистрица за областите
- 1. Окръжен съд в Банска Бистрица,
- 2. Районен съд в Жилина,
- 3. Окръжен съд в Тренчин,
- в) Районен съд на Кошице I за областите
- 1. Районен съд в Кошице,
- 2. Районен съд в Прешов.
В производството по връщане съдът решава само дали да разпореди връщането на детето в държавата на обичайно пребиваване. За тази цел съдът проверява предимно коя държава е държавата на обичайното местопребиваване на детето, както и дали детето е прехвърлено незаконно или не. Същевременно съдът се занимава и с това кога е прехвърлено детето. Съгласно Конвенцията е целесъобразно да се кандидатства за заповед за връщане на детето в съда в рамките на една година от прехвърлянето на детето. Предполага се, че след този период детето вече е изпитало нова среда. След като тези факти бъдат установени, съдът, по инициатива на родителя, който неправомерно е прехвърлил (задържал) детето, също обмисля дали разпореждането на детето да се върне в държавата на обичайно пребиваване не би изложило детето на физическо или психическо увреждане или иначе нетърпими ситуации. Това обстоятелство се доказва от родителя, който незаконно е преместил (задържал) детето. Съдът повдига и въпроса дали родител, поискал заповед за връщане на непълнолетно лице в държавата на обичайно пребиваване, ще може да предостави необходимите гаранции по отношение на грижите за непълнолетното дете. Въпросът за регулирането на родителските права и задължения към детето обаче не е предмет на такива производства.
Когато съдът не трябва да разпорежда връщането на непълнолетното дете в държавата на обичайното му местожителство?
Съдът не трябва да разпорежда връщането на непълнолетно лице в държавата му на обичайно пребиваване, ако се докаже, че съществува сериозен риск връщането да изложи детето на физически или психически увреждания или да го постави по друг начин в нетърпима ситуация (член 13 от Конвенцията). Тази сериозна опасност се доказва от родител, който погрешно е отстранил детето и отказва да осигури доброволното му връщане, чрез съответни доказателствени средства.
Въпреки това, в случай на държава, която е държава-членка на Европейския съюз, съдът не може да откаже връщането на детето на основание сериозна опасност, че връщането би изложило детето на физически или психически увреждания или да го накара по друг начин или тя в нетърпима ситуация, при условие че се докаже, че: са взети подходящи мерки за осигуряване на защитата на детето след завръщането му в държавата на обичайно пребиваване (член 11.4 от регламента).
Съдът също така не разпорежда връщането му в държавата на обичайното му местопребиваване, ако производството е започнало една година след прехвърлянето на детето и е установено в производството, че детето вече е живяло в нова среда (член 12 от Конвенцията).