В САЩ хромът се класифицира като микро-съществен елемент и се определят препоръчителното му количество в храната, препоръчителните дневни дози и границите на концентрацията в кръвта. Япония, Индия и Австралия имат подобни възгледи за този преходен метал. В рамките на ЕС хромът не е класифициран като микросъществен елемент и следователно за него не са официално определени препоръчителни или максимални дози и други подобни. Твърдението за хром се появи през 50-те години. Смята се, че влияе върху ефекта на инсулина, който трябва да повлияе на метаболизма на глюкозата, мазнините и протеините. Точният механизъм на действието му в човешкото тяло все още не е описан. Към днешна дата не е открит и описан нито един ензим или транспортен протеин, който конкретно изисква хромен катион за своята активност. Смята се, че хромният катион се свързва с протеин, който след това засяга инсулиновите рецептори в прицелните тъкани. Обикновено в храната се съдържат много малки количества хром или те могат да влязат в диетата, използвайки различни метални кухненски прибори. Понастоящем употребата на добавки с хром от здрави хора е противоречива.
Хромният катион под формата на хром пиколинат като хранителна добавка се произвежда, например, от BioPharma или Walmark. Под формата на хром хлорид в комбинация с инозитол в продукта Carnitine Liquid Plus. Например, Nord Pharma произвежда хранителна добавка под формата на наситени с хром дрожди.