Всеки от нас от време на време заявява, че „го пълзи“. Но когато това е просто тъга, мързел или лошо настроение и когато това е истинска болест, която не бива да се подценява?
Депресията е заболяване, при което мозъчната функция, отговорна за контрола на настроението, е нарушена. Той е придружен от интензивни и трайни негативни емоции. Това е патологична тъга. Тъжното настроение вече не е просто често срещана реакция на неприятни стимули от околната среда, а напълно поглъща индивида. Човек с депресия вижда света със собствените си очи, възприема нещата по-негативно, отколкото са в действителност, и не е в състояние да повлияе на състоянието си или дори просто да го „хвърли зад главата си“. Това състояние ще се отрази негативно не само на живота на самия човек, но може да окаже влияние и върху обучението, заетостта, отношенията с приятели, партньори и семейството.
Как възниква депресията?
Депресията се причинява от няколко фактора. Нарушаването на областите на мозъка, които контролират емоциите, е от решаващо значение. Те оперират в тези области т.нар нервни предаватели (серотонин, норадреналин, допамин), вещества, отговорни за предаването на сигнала в мозъка. При депресия нивата на тези носители са нарушени. Също така има промяна в секрецията на хормона мелатонин, който контролира ритъма на сън и събуждане. Включено е и генетично предразположение, така че ако е настъпила депресия при роднини, индивидът може да е по-склонен към заболяването. В повечето случаи обаче само генетиката не е достатъчна и фактор от външната среда, като стрес (загуба на любим човек, загуба на работа и т.н.).
Кой може да изпадне в депресия?
Болестта може да засегне всички, независимо от възрастта, пола, расата, образованието или националността.
Въпреки това, тя често се проявява в юношеството или ранната зряла възраст. По-често се среща при жените. Всеки пети човек има депресия поне веднъж в живота си.
Как да разпознаем депресията?
Диагнозата на депресията се поставя от лекар. Депресията може да се прояви като лека, умерена и тежка, в зависимост от тежестта. От решаващо значение е да се разпознаят най-честите симптоми на заболяването, които обикновено продължават най-малко 14 дни:
* Настроението все още е тъжно, понякога по-лошо сутрин, отколкото вечер
* Човек не може да преживее радостта, има неподходящо разкаяние, губи самочувствие
* Нещата, за които човек е бил доста щастлив, изведнъж не са щастливи
* Не можете да се концентрирате, вземете решение
* Забавяне при нормални дейности или, обратно, напрежение и безпокойство
* Изключителна умора или загуба на енергия
* Проблеми със съня (невъзможност за заспиване или прекомерен сън)
* Значително намален или повишен апетит (могат да се наблюдават очевидни промени в телесното тегло)
* Мисли за смъртта, мисли за самоубийство
Какъв е рискът от самоубийство? Продължете към следващата страница.
Какви са рисковете от самоубийство?
Високо. Ако човек има мисли за самоубийство или околната среда забележи това обстоятелство, е необходимо незабавно да се потърси помощ от специалист. Предупредителните знаци могат да бъдат:
- Интензивно чувство на безнадеждност и тъга
- Говорете за смъртта, помислете какво би било, ако човекът не беше на света
- Загуба на интерес към рутинни дейности
- Изолация от роднини, приятели
Как да се лекува депресия?
Правилото важи: колкото по-скоро = толкова по-добре. Депресията е лечима и ако се хване рано, лечението може да бъде наистина животоспасяващо. В повечето случаи лечението не може да се извърши без специализирани лекарства - антидепресанти. Тези лекарства се предписват само от лекар, обикновено психиатър. Наркотиците влияят върху нивото на невротрансмитерите, за което писахме във въведението. Началото на действието на лекарствата обикновено продължава 14 дни. Опитът показва, че е препоръчително лекарствата да се приемат поне още 6 месеца след лечение на депресия. Всички корекции с лекарства трябва да се консултират със специалист.
Друга възможност, която може да се използва в подкрепа, е психотерапията. Този метод на лечение обикновено намира своето място след лечението на остро състояние на депресия, т.е. с достатъчен ефект от лекарствата. Психотерапията е подходяща в дългосрочен план и целта е да научим индивида да живее така, че депресията да не се върне.