Vojtech Kolenčík Untitled VOJTECH KOLENČÍK (1955) е роден в Нитра, през 1970 1974 учи в SŠUP (при проф. Р. Фило) и през 1974 1980 в Академията за изящни изкуства в Братислава (проф. А. Бруновски). В момента работи като учител във VŠVU в Братислава. Специализирал е живопис, рисуване, графика, илюстрация на книги и графичен дизайн. Излагал е самостоятелно в Прага, Меминген, Виена, Берлин, Париж и др. Участва и в десетки колективни изложби (Айзенщат, Рим, Джакарта, Регенсбург, Вашингтон и др.). 2
JÁ N Z A M B O R V Š KÁ L E B I E L E J Ангелите са събрани на парашути в бяло Будмериче над хартиите и зад прозореца. За тези дни все още с Матю: с новородено розово сняг, със светлина, изливаща се от боровете. И все още с Генадий Айги, с когото дойдохме тук един есенен ден, за да влезем в паметта на това място (след като мълчахме в Модра заедно с Йозеф Михалкович над гроба на Чудовит Щур). Все още се разхождам из снега с него. Заставам над картини с бели следи от елени и птици. Тя почти прелетя едва забележимите отпечатъци на катерицата от дърво на дърво. Под иглолистните дървета над изображенията на капаци и къси линии. И отново бяло с бяло: полето среща небето земя с небето. Като немското поле на Казимир Малевич (където Генадий ме заведе). След тези дни Генадий в (стерилния) болничен сняг. Покрит със сняг, дълбок горещ сняг се разхожда към хоризонта. През зимата Budmerice над вестниците, пълен с бели супрематични стихотворения, се събарям, когато лавина пада от покрива. 13 февруари 2006 г. A J G I 2 1. 2. 2 0 0 6 1 Ááááááááááááááááááááááááááááááááááááááá 2 Отпечатъци в снега нашия живот 4
S t ô l a i n é b a s n e P R I R A N N O M S T O L E В мрака на косата ти над чаша чай засия сиво. Намерих пукнатина на глазурата с пръст. И за дълго време, ръба на ножа, гладко го изглаждам. Ясна сива коса, колко силна, груба, провокативна. И когато докоснете очите си, той издава остър тон. Дори да го извадите, той ще звучи в инструмента на една струна. Дим или кълнове от подозрително буйна растителност, която задушава друга? Блясък в гъсталаците, пролетта. Какво? Къде се премести? Началото на тъжна река от древни митове? Пукнатина, връв, дим, трева, Styx и сребърен скъпоценен камък в кутия от абанос. РЕКАТА не е нищо друго, освен да седиш на пресъхнали гърди, моделирани от расите на кравите и да гледаш течаща вода, да гледаш непрекъснат филм на времето, неизмеримото стадо стада, които са минали там, тихата вълнова форма, вълната на птицата над нея, вълните формиране и наближаване на следите и листът се отдръпва, когато вятърът духа и угасва в върховете на дърветата, в храстите по течението, докато историята на индивиди и родове, забравени поколения, общности, селища, плавни извивки на инструменти и съдове се разпространява и мълчи 5
хилядолетия на изчезнали култури, проблясъци на отдавна счупени мечове (копия на воини напомнят своите копия на бодли от речните брегове), поток от женски коси, гриви, конски опашки, танцуващи тела, които са отишли безвъзвратно, днешното глезене на пеперуди и водни кончета, мълния Tušická Nová Ves лято 2006 ST Ô L Desk, видян в бивш гараж в изоставена тиха къща, отпуснат отстрани, докаран от някъде, заделен за сега, за да наблюдава потока на помирението, за да намери помирение в него, усещате как тече вашият живот Tušická Nová Ves лято 2006 ST Ô L, мощен като дъб, (все още) гладък като лист, силно желание да останете тук, погалете го с мека кърпа, внесете го церемониално в стаята, разстелете върху нея, разстелете, поставете чинийка със звънеща чаша върху нея, полирайте я с лакти, длани и пръсти, лице, за да изпитате отшелнически удоволствия. Със сигурност щеше да процъфтява, да пуска листа, да ражда. Предците на вола биха изтеглили тежък товар, освобождавайки потъналия фургон от калта. 6
Предците, добър верен кон, щяха да ме носят, галопирайки през пейзажа, вятърът около главите ни. A N T O N I O C A R A F F A (1687, 1693) Според Антон Сирмай от Сирма I той искал да пререже една подозрителна вена в тялото и да я изгори в пламъци. Със съмнителна комисионна. С лека жена, ищец и свидетел в тази работа. Купувал е мъчители, придирчиви в тях. Смеейки се, той погледна от извитата рамка към нещастниците, чиито крайници счупих. Тъй като главите от лен си късаха главите. Пиявицата, всичко натрошено, не капеше. Когато вестта за смъртта вече отмина, те изпратиха пратеник там да провери. Сам с мъртвите той пъхна муцуна в носа с всички сили. Първо, всички бяха с оголени ръце. Съдбата позволи отмъщение на трупа. C R AJ I N A P A V L A H O R O V A Пияна горчива чашка на тихия гроб на майката. Звъни камбаната на лятното небе, златото на зърната, думите на ухото на стихотворението. Стари пътеки обрасли, речни брегове праисторическа гора. Пробивам с него, таен ловец. Z A M B O R 7
Има тайнствена птица, която крещи или пее. На върха има върба, овчарка от вълни и облаци, наведена над тиха река дълбоко, пишеща с пръст в потока, решаваща пъзела му. Tušická Nová Ves лято 2004 Ú T E Š N É R E K V I E M Паметници MUDr. M. Z. Чистите ръце не са достатъчни, уверете се, че не са празни. Пред жестоката смърт потокът от думи се превърна в яхтинг. Лятото и времето на предците кулминират: ушите са наклонени, стъблата са трудни. Утеха? Пълният му живот, звънливото зърно на сърцето му, работата му, благодарността на дълга тълпа от онези, върху които той намери лекарства за болка. Tušická Nová Ves Братислава август 2004 г. Z L A T Ý S P E V Според Павел Хоров Изключително небе, отново до вас се люлее зловеща ескадра, скоба без смирение. Нашият горд брат само чака вашия трон да победи и свали? 8
Йерография, вашата стара книга. В каква красота ще го отвори вечер. Мъдра ръка трепва зад редовете. Писмото, окото, изгарят от толкова много любов. Хорово пеене, златно треперене без недостатък. Но онзи, който разбива сградите на бащите, също посяга към него, той изпълва купола с унищожаване от огън. Пеещи високи честоти. Изумен съм, често съм и бунтар и растя, погълнат от твоята сила, аз, зърно прах, толкова незначителен. Tušická Nová Ves юли 2006 г. Vojtech Kolenčík Без заглавие 9
JÁ N L I T V A K K a d j u r a h o Групата спътници стои неподвижно в храма, пламъците на фитили върху маслени буркани проблясват, гхи с мед, свещеникът в отражението на абаносовите рамене, маймуната скърца крадците, която тя отнема от крадците. Животно, което има всичко, което се хвали тук, се държи божествено. Тук никой поклонник не може да го безпокои. Пия бисквити с разтворимо бяло кафе. Както бижу виси статуетка на паяк на махарани от ушите му. Посред древни въздишки по купола бие птица от пясъчник. Радостта е кораб в океана на мизерията или обратното? Маймуната смуче опала, ухилен с бръчка на челото. Ставам. Утре всичко отново ще се появи тук като в сънищата, където сенките се влачат от хора, ходещи в одеяла. Все още трябва да дойда тук и да увековеча онази раирана катерица. 48
CHR BAK VA REPAR S T A N I S L A V A M e t a v e t y I/M E T A V E T A; O N A 2 В сенките, вечно обърнати към другия: скеле за болка, по-нататъшно носене до небето, повръщане и (а) водене на трезвост, че: Болката в душата не е болна душа. Кралят на болката е недосегаем и независим. Гола хана, докато се приближавам отново, докато те галя и загивам, когато се обвивам в Теб. Джон: Мъжът е бременна в исторически план; вкъщи има повече от него. Тя в тръните, как маха, не спира ли? Тази вълна от незапомнени времена, пълна с боклук, рециклирана, кована девствена? Да? Мета също лети в него: Къде е сфинксът, какво разбира, вижда, знае? Трябва да понеса изгубеното опиянение! Този изоставен склад с неговата канела мирише след двеста години! Накланям горещата глава към утробата. Където тя е закопчалката, царят на небето ли е? Сестро, ти в лабиринта ли си? 52
I I/K Á H I R A; ЕКСТРАКТ ОТ КОСМОСА Нощ и аз в него, по вашите емоции (програмиране) на плажа почистване на пясъка регулиране на инвалидни колички организирайте улов на ловци на перли, докато ме приближавате, знаете нивото на света с думи на дървото изплува от смлени дървени спомени; гора, леки колонади, смес от древни миризми, мъхове, разпръснати във въздуха (програмиране), които подписвате с глад, прозрение, прелюбодеен бог и/или мобилност, тя ни изхвърли, усукана, израснала със сънлива капка от леко земетресение (програмиране) след погребението на коронацията. Срещнах те в нулева точка, 53
CHR BAK VA REPAR S T A N I S L A V A в моята библиотека; ах, сладка топоа на кооптирана копта o p t i m a l i z o v a n оптична топка, подскачаща под прозореца ах, тази смърт, кръгла (Стихове от поредицата ONLINE IMMORTALITY) Vojtech Kolenčík Untitled 54
във всички посоки и в противоположни посоки. Хората в колите правят еднообразно движение към публично известните недостойни цели на своя егоизъм, изолирани в каютите, отчуждени, невнимателни и безразлични един към друг, бързат към своите ниски желания, катастрофират срещу безразличието на другите, в коли, чиито марки са лицемерни. A N G A Ž U J E M E S A Z A N A V R A T A N J E L O V За завръщането на добрите ангели на човечеството във вашите глави и чувства, искреността на онези, които говорят, благородството на намеренията и моралната цялост на делата. За връщането на хората към човечеството, за човешкото наследство на цивилизациите. За хуманизма. P O É Z I U C HÁ P E M E A K O P O S O L S T V O Като послание към хората от онези, които са говорили седемдесет часа без прекъсване (цитирано от Alen Ginsberg) за съжалението за живота си. Изгубени съобщения, които никога няма да бъдат пуснати в портите, изгубени порти, които няма да пропуснат чисти съобщения в дъното. Нека слънцето не залязва върху гнева ви. I V A N L A U CÍ K P E T R R E P K A I V A N Š T R P K A Братислава, ноември 1963 г. D u š a n M i t a n a Vojtech Kolenčík Без заглавие 61
namov в празните му форми, което разбира се не е моето настоящо откритие, а един от вариантите на активно четене, постулиран напр. Волфганг Изер), един мотив е въпреки това значим в нейния мисловен процес, а именно мотивът на самия процес, по отношение на движение, трансформация, трансформация, прераждане: за ускоряване на процеса на изчезване/въздействие върху начина на изчезване/въздействие трансформация (p 28), или: за да оцелее конфликт/метаболизъм // излиза под друга форма (стр. 26). Описаният факт е удачно уловен в куплета: Не мога да спра/мога само да остана (стр. 29). Дори в статиката лиричната героиня усеща динамиката, частиците текат, в крайна сметка изчезват, но се връщат от дъното по друг/същия начин (стр. 62). Следващите стихове ще послужат като параметри за минималистичната (ан) естетика на този автор: Обектите на ежедневната консумация/трябва да отговарят/на критериите/на функционалност и естетика (стр. 51). Извадено от контекста, това стихотворение може да изглежда готино и описателно, но ако попаднете на него в цялата колекция, тези стихове също ще се превърнат в стихотворение с главна буква Б, тъй като споменатият процес и контекст Vojtech Kolenčík Untitled 77
P. F. 2007 пожелава на всички читатели и автори редакцията