Наскоро публикувах снимка на деца, които снимат цветя в градината. Един отговор, който получих, беше, че е срамно за тези цветя и е по-добре да ги оставим да растат.
Не мисля така. Не виждам нищо лошо в брането на цветя (в рамките на определени правила, разбира се), напротив, мисля, че това непременно е част от изследването на природата на децата. Но бих се интересувал много от вашето мнение и се надявам да го споделите.
Настроили сме го горе-долу по следния начин:
ДА, ВЗЕМАМЕ:
⁃ обикновени цветя на улицата или поляната,
⁃ цветя, които растат в нашата градина,
⁃ цветя, които растат в голям брой, като глухарче, маргаритка, детелина,
⁃ цветя, които познаваме и които знаем, не са защитени или редки.
Какво правим с тях?
- Ние ги изследваме. Децата трябва да опознаят природата с всичките си сетива. Не им е достатъчно да погледнат цветята, те също трябва да ги разгледат на допир, да опитат с ръцете си каква структура имат различните венчелистчета, плодници и тичинки. Те трябва да се опитат да разкъсат венчелистчетата на роза, да натиснат центъра на маргаритка или да разглобят глухарчето на отделни части на ръка.
- Експериментираме с тях. Например откриваме как водата пътува в тях.
- Създаваме с тях, например споменатите изображения.
- Те направиха ние сме аромат от тях.
- Те направиха ние също използваме бои за рисуване.
- Изкопаваме фината моторика плетене на венци.
- Ние разкрасяваме околната среда с тях. Последния път децата от пътуването с баба и дядо ми ми донесоха такъв красив букет, дори с персонализирана ваза. Изрязването на цветя и подреждането им тренират важни фини двигателни умения. Те помагат на децата да възприемат красотата, да възпитат чувство за естетика. И не на последно място, децата също научават чрез такива дейности колко е важно да се грижим за околната среда, която ни заобикаля.
- A ние също тренираме оромоторни мускули чрез издухване на глухарчета 🙂
НЕ, НЕ ПРИЕМАМЕ:
⁃ цветя, които не познаваме, в гори и планини,
⁃ цветя в чужди градини/предни градини (които растат над оградата и понякога са толкова изкусителни!)
⁃ цветя в защитени зони,
⁃ цветя, които изглеждат редки.
Мисля, че в случая с най-често срещаните цветя, ние не застрашаваме околната среда, като ги късаме, защото природата се е погрижила за свръхпродукцията им. В края на краищата цветята в нашата градина редовно се окосяват с трева в биологични отпадъци.
Освен това вярвам в идеята, че децата трябва да познават добре природата, за да се влюбят в нея и да станат нейни защитници. Това се потвърждава дори от някои изследвания.
Как си? Ограничавате децата по някакъв начин в брането на цветя?