Да си дете не е лесно. Особено през периоди, наблягащи на забрани, заповеди, разпоредби и препоръки ...
Човек твърдо вярва, че наръчници, един вид „десет“, планове, програми за подпомагане на родителите и възпитателите да се ориентират в ерата на настоящата пандемия, се създават от някой, който е видял децата поне бързо. Те често общуват в стил, който ни кара да се смеем в най-добрия случай, да се гневим в най-лошия случай и да подаваме оставка в най-лошия случай.
За шепа препоръки
Съвети без край
И така една слънчева сутрин отидохме на училище. След половин година. С раници на гърба (подходяща височина и тегло), воали по лицето (да, дори ходене по празната улица), но особено весело. Както в старите дни. Беше ясно как родителите се отървават от стреса, след като влязоха в училищния двор. Иначе беше малко като Спартакиадата. Децата следваха маркирания маршрут, на разстояние. Те се присъединиха към тълпите и вече бяха организирани от учителите. Всъщност, както винаги. Завесата-завеса, училищният ураган, смехът на децата и лаят прозвучаха точно като рев. Толкова малко доказателство за голямата истина. С училището животът сякаш се е върнал и ръка за ръка печели с надежда. Нека стискаме палци!
Дана Любимовова Михаликова
Снимка 123rf.com
ИНТЕРЕСУВАТЕ СЕ ОТ НАШИТЕ СТАТИИ?
Можете да ни подкрепите, като се абонирате за детското списание тук или като закупите детското списание в безплатна продажба.