КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Aldurazyme, 100 U/ml концентрат за инфузионен разтвор.
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml съдържа 100 U (приблизително 0,58 mg) ларонидаза. Всеки флакон от 5 ml съдържа 500 U ларонидаза.
Единицата на активност (U) се определя като хидролиза на един микромол субстрат (4-MUI) в минута.
Ларонидазата е рекомбинантна форма на човешка α-L-идуронидаза и се произвежда чрез рекомбинантна ДНК технология в клетъчни култури на бозайници от клетки на яйчници на китайски хамстер (СНО).
Помощни вещества с известен ефект:
Всеки флакон от 5 ml съдържа 1,29 mmol натрий.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър до леко опалесциращ, безцветен до бледожълт разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Aldurazyme е показан за дългосрочна ензимна заместителна терапия при пациенти с потвърдена диагноза мукополизахаридоза I (MPS I; дефицит на α-L-идуронидаза) за лечение на неврологични прояви на заболяването (вж. Точка 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с алдуразим трябва да се наблюдава от лекар с опит в лечението на пациенти с MPS I или други наследствени метаболитни заболявания. Алдуразим трябва да се прилага в подходяща клинична обстановка, при която реанимационното оборудване е лесно достъпно за справяне с неотложни медицински ситуации.
Препоръчителната доза Aldurazyme е 100 U/kg телесно тегло, давана веднъж седмично
Деца и юноши
Не се налага корекция на дозата при деца и юноши.
Безопасността и ефикасността на Aldurazyme при пациенти на възраст над 65 години не са установени, поради което не може да се препоръчва дозиране при тези пациенти.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на Aldurazyme при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане не са оценени, поради което не може да се препоръча режим на дозиране при тези пациенти.
Aldurazyme трябва да се прилага като интравенозна инфузия.
Ако се толерира, първоначалната скорост на инфузия от 2 U/kg/h може постепенно да се увеличава на всеки 15 минути до максимум 43 U/kg/h. Целият обем на дозата трябва да се приложи в рамките на 3 до 4 часа. За информация относно премедикацията вижте раздел 4. 4.
За инструкции за разтваряне на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
4.3 Противопоказания
Тежка свръхчувствителност (напр. Анафилактична реакция) към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 (вж. Точки 4.4 и 4.8).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Реакции, свързани с инфузията
Пациентите, лекувани с Aldurazyme, могат да развият реакции, свързани с инфузията (IARs), определени като всяко нежелано събитие по време на инфузията или до края на инфузионния ден (вж. Точка 4.8). Някои IAR могат да бъдат тежки (вижте по-долу).
Пациентите, лекувани с Aldurazyme, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за всички случаи на реакции, свързани с инфузията, забавени реакции и възможни имунологични реакции. Състоянието на антителата трябва редовно да се наблюдава и докладва.
Съобщавани са сериозни IAR при пациенти с анамнеза за тежко засягане на горните дихателни пътища и по-специално тези пациенти трябва да бъдат внимателно наблюдавани и да им се дава инфузия на Aldurazyme само в подходяща клинична обстановка, където реанимационно оборудване е лесно достъпно за управление на спешни медицински ситуации.
Пациентите с остро основно заболяване са изложени на повишен риск от IARs по време на инфузията на Aldurazyme. Клиничното състояние на пациента трябва да бъде внимателно оценено, преди да получи Aldurazyme.
Въз основа на клинично проучване от фаза 3 се очаква почти всички пациенти да развият антитела срещу ларонидаза IgG, обикновено в рамките на 3 месеца след започване на лечението.
Трябва да се внимава, когато се прилага Aldurazyme на пациенти, които развиват антитела или развиват симптоми на IAR (вж. Точки 4.3 и 4.8).
В клиничните изпитвания свързаните с инфузията реакции обикновено се управляват чрез забавяне на скоростта на инфузия и (предварително) лечение на пациента с антихистамини или антипиретици (парацетамол или ибупрофен), което позволява на пациентите да продължат лечението.
Тъй като има много малко опит с рестартиране на лечението след продължително спиране, трябва да се внимава поради теоретично повишения риск от реакция на свръхчувствителност след прекратяване на терапията.
След започване или повторно въвеждане на Aldurazyme след прекратяване на лечението, се препоръчва пациентът да бъде предварително подготвен (антихистамини или антипиретици) приблизително 60 минути преди началото на инфузията, за да се сведе до минимум възможността за реакции, свързани с инфузията. Ако е клинично показано, трябва да се обмисли премедикация, последвана от инфузии на Aldurazyme.
В случай на лека до умерена реакция, свързана с инфузията, трябва да се обмисли лечение с антихистамини и парацетамол/ибупрофен или намаляване на скоростта на инфузия до половината от скоростта, с която е настъпила реакцията.
В случай на единична тежка инфузионна реакция, инфузията трябва да се спре, докато симптомите отзвучат и да се обмисли лечение с антихистамини и парацетамол/ибупрофен. Инфузията може да бъде възобновена чрез намаляване на скоростта на приложение до скоростта ½ - ¼, с която е настъпила реакцията.
В случай на повтаряща се умерена реакция или в случай на многократно приложение след една тежка реакция, трябва да се има предвид премедикация (антихистамини и парацетамол/ибупрофен или кортикостероиди) и намаляване на скоростта на инфузия до ½ - ¼ скоростта, с която е настъпила предишната реакция.
Както при всеки интравенозен протеинов продукт, възможни са тежки реакции на свръхчувствителност от алергичен тип.
Ако се появят такива реакции, се препоръчва незабавно прекратяване на Aldurazyme и започване на подходяща медицинска терапия. По този начин трябва да се спазват обичайните медицински стандарти за спешно лечение.
Този лекарствен продукт съдържа натрий и се прилага в 0,9% интравенозен разтвор на натриев хлорид (вж. Точка 6.6). Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействие. Въз основа на метаболизма му, медиираните от цитохром Р450 взаимодействия с ларонидаза не се очакват.
Алдуразим не трябва да се прилага едновременно с хлорохин или прокаин поради потенциалния риск от смущения във вътреклетъчното поемане на ларонидаза.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на Aldurazyme при бременни жени. Проучванията при животни не предоставят достатъчно данни за ефектите по време на бременност и/или ембрионално/фетално развитие и/или/раждане и/или постнатално развитие (вж. Точка 5.3). Потенциалният риск за хората е неизвестен. Следователно, Aldurazyme трябва да се използва по време на бременност, само ако е абсолютно необходимо.
Ларонидаза може да се екскретира в млякото. Тъй като няма данни при новородени, изложени на ларонидаза чрез кърмата, се препоръчва кърменето да се преустанови по време на лечението с Aldurazyme.
Няма налични клинични данни за ефектите на ларонидаза върху фертилитета. Предклиничните данни не показват значими нежелани реакции (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
По-голямата част от свързаните нежелани реакции в клиничното изпитване са класифицирани като реакции, свързани с инфузията (IARs), които се наблюдават при 53% от пациентите във фаза 3 проучване (лекувани до 4 години) и при 35% от пациентите в проучване 5 (до 1 година лечение). Някои IAR бяха сериозни. Броят на тези реакции намалява с времето. Най-честите нежелани лекарствени реакции (НЛР) са: главоболие, гадене, коремна болка, обрив, артралгия, болки в гърба, болки в крайниците, горещи вълни, пирексия, реакции на мястото на инфузия, повишено кръвно налягане, намалено насищане с кислород, тахикардия и студени тръпки. Цианоза, хипоксия, тахипнея, пирексия, повръщане, студени тръпки и еритема са съобщени в постмаркетинговия опит с реакции, свързани с инфузията, някои от които са били тежки.
Списъкът с нежеланите реакции е даден в таблицата
ADR с Aldurazyme, докладван по време на проучване фаза 3 и неговото удължаване при общо 45 пациенти на възраст 5 години и повече, лекувани до 4 години, като се използват следните категории честота: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100) да се свържете с Общи условия Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки