Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2018/00133-Z1B, 2018/07079-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Амлодипин ratiopharm 5 mg
Амлодипин ratiopharm 10 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Amlodipine ratiopharm 5 mg
Всяка таблетка съдържа 5 mg амлодипин (като амлодипин безилат).
Амлодипин ratiopharm 10 mg
Всяка таблетка съдържа 10 mg амлодипин (като амлодипин безилат).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Amlodipine ratiopharm 5 mg
Бели, кръгли таблетки. Едната страна е леко вдлъбната с разделителна линия и релефно "A5". Другата страна е леко изпъкнала и гладка.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози
Amlodipine ratiopharm 10 mg
Бяло, кръгло. Едната страна е леко вдлъбната с разделителна линия и релефно "A10". Другата страна е леко изпъкнала и гладка.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хронична стабилна ангина пекторис.
Вазоспастична (Prinzmetal's) ангина пекторис.
4.2 Дозировка и начин на приложение
За лечение както на хипертония, така и на ангина пекторис, обичайната начална доза е 5 mg амлодипин веднъж дневно, която може да бъде увеличена до максимум 10 mg дневно (като единична доза) в зависимост от индивидуалния отговор на пациента.
При пациенти с хипертония амлодипин се използва в комбинация с тиазидни диуретици, алфа-блокери, бета-блокери или инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим. В случай на ангина пекторис, амлодипин може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антиангинални лекарствени продукти при пациенти с резистентна на нитрати ангина пекторис и/или подходящи дози бета-блокери.
Не се налага коригиране на дозата на амлодипин, когато се прилагат едновременно тиазидни диуретици, бета-блокери и ангиотензин конвертиращи ензимни инхибитори.
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст:
Амлодипин, използван в подобни дози при пациенти в напреднала възраст и по-млади пациенти, се понася еднакво добре. Обичайното дозиране се препоръчва при пациенти в напреднала възраст, но повишаването на дозата трябва да се извършва с повишено внимание (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане:
Препоръчителната доза не е установена при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане; поради това дозата трябва да бъде подбрана внимателно и да се започне от долния край на дозовия диапазон (вж. точки 4.4 и 5.2). Фармакокинетиката на амлодипин не е проучена при тежко чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане амлодипин трябва да се започва с най-ниската доза и бавно да се увеличава.
Бъбречна недостатъчност:
Промените в плазмените концентрации на амлодипин не са свързани със степента на бъбречно увреждане, поради което се препоръчва рутинно дозиране. Амлодипин не може да се диализира.
Деца и юноши с хипертония на възраст от 6 до 17 години
Препоръчителната антихипертензивна перорална доза при педиатрични пациенти на възраст 6-17 години е 2,5 mg веднъж дневно като начална доза, титрирана до 5 mg веднъж дневно, докато целевото кръвно налягане бъде достигнато след 4 седмици. Дози над 5 mg дневно не са проучвани при педиатрични пациенти (вж. Точки 5.1 и 5.2).
Деца под 6 години
Няма данни.
Таблетка за перорално приложение.
4.3 Противопоказания
Амлодипин е противопоказан при пациенти, които имат:
- свръхчувствителност към активното вещество, към други производни на дихидропиридин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,
- шок (включително кардиогенен шок),
- обструкция на изходния тракт на лявата камера (високостепенна аортна стеноза)
- хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонична криза не са установени.
Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се лекуват внимателно. В дългосрочно, плацебо-контролирано проучване при пациенти със сърдечна недостатъчност (NYHA клас III и IV), честотата на белодробен оток е съобщена по-висока в групата на амлодипин, отколкото в групата на плацебо (вж. Точка 5.1). Блокерите на калциевите канали, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като те могат да увеличат риска от допълнителни сърдечно-съдови събития и смъртност.
Чернодробно увреждане
Полуживотът на амлодипин се удължава и стойностите на AUC са по-високи при пациенти с чернодробно увреждане; не са установени препоръки за дозиране. Следователно, лечението с амлодипин трябва да започне в долния край на дозовия диапазон и трябва да се внимава при започване и увеличаване на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане може да се наложи бавно титриране на дозата и внимателно проследяване.
Препоръчва се повишено внимание при увеличаване на дозата при пациенти в напреднала възраст (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Бъбречна недостатъчност
Амлодипин може да се използва в нормални дози при такива пациенти. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не корелират със степента на бъбречно увреждане. Амлодипин не може да бъде отстранен чрез диализа.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. по същество не съдържа натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефекти на други лекарства върху амлодипин
Едновременното приложение на амлодипин със силни или умерени инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолови противогъбични средства, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значително увеличаване на експозицията на амлодипин, което води до повишен риск от хипотония. Клиничното значение на тези промени във фармакокинетиката (ПК) може да се наблюдава при пациенти в напреднала възраст. Поради това може да се наложи клинично наблюдение и корекция на дозата.
Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин с амлодипин. Препоръчва се внимателно проследяване на пациентите, когато амлодипин се прилага едновременно с кларитромицин.
Едновременното приложение на известни индуктори на CYP3A4 може да варира в плазмените концентрации на амлодипин. Следователно, когато се прилага едновременно, особено със силни индуктори на CYP3A4 (напр. Рифампицин, хиперикум перфоратум), трябва да се следи кръвното налягане и да се обмисли контрол на дозата по време и след такава съпътстваща терапия.
Не се препоръчва прилагането на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут, тъй като някои пациенти могат да получат повишаване на бионаличността на амлодипин с последващо усилване на неговите ефекти върху понижаването на кръвното налягане.
Смъртоносно камерно мъждене и сърдечно-съдов колапс са наблюдавани при животни във връзка с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозно дантролен. Поради риска от хиперкалиемия се препоръчва пациентите, склонни към злокачествена хипертермия, и да избягват едновременното приложение на блокери на калциевите канали като амлодипин, когато регулират злокачествената хипертермия.
Ефекти на амлодипин върху други лекарства
Ефектите на амлодипин за понижаване на кръвното налягане добавят към понижаващите кръвното налягане ефекти на други антихипертензивни средства.
Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта при едновременно приложение с амлодипин. За да се избегне токсичност на такролимус, трябва да се наблюдават кръвните нива на такролимус и да се коригират дозите на такролимус, ако амлодипин се прилага на пациенти, лекувани с такролимус.
Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или при която и да е друга популация, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, при които се наблюдава променливо повишаване на най-ниските концентрации на циклоспорин (средно 0% - 40%). Трябва да се обмисли мониторинг на циклоспорин при пациенти с бъбречна трансплантация, приемащи амлодипин и дозата на циклоспорин трябва да се намали, ако е необходимо.
Едновременното приложение на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин води до 7% увеличение на експозицията на симвастатин в сравнение със самостоятелния симвастатин. При пациенти, приемащи амлодипин, граничната доза на симвастатин е 20 mg дневно.
При клинични проучвания за взаимодействия амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин или варфарин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Безопасността на амлодипин при жени по време на бременност не е установена.
Репродуктивна токсичност се наблюдава при проучвания с животни при високи дози (вж. Точка 5.3).
Употребата по време на бременност се препоръчва само ако няма друга алтернатива и ако самото заболяване представлява повишен риск за майката и плода.
Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Делът на дозата, дадена на майката, която детето получава, се изчислява в интерквартилен диапазон от 3 до 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин при деца е неизвестен. Ползите от кърменето за детето и ползите от лечението с амлодипин за майката трябва да се вземат предвид при вземане на решение дали да се продължи/преустанови кърменето и да се продължи/прекрати терапията с амлодипин.
Съобщава се за обратими биохимични промени в главата на спермата при някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали. Няма достатъчно клинични данни за потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. В едно проучване при плъхове са наблюдавани неблагоприятни ефекти върху мъжкия фертилитет (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Амлодипин има слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, приемащи амлодипин, които имат замаяност, главоболие, умора или гадене, могат да имат намалена способност да реагират. Препоръчва се повишено внимание, особено в началото на лечението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечението са сънливост, световъртеж, главоболие, сърцебиене, горещи вълни, коремна болка, гадене, подуване на глезена, оток и умора.
Списък на нежеланите реакции в таблицата
Следните нежелани реакции са наблюдавани и докладвани по време на лечението с амлодипин със следната честота: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до 6 месеца преди влизане в проучването) или документирани други атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания (общо 51,5%), диабет тип 2 (36,1%), повърхностен HDL-C 2) не се наблюдава ефект върху плодовитостта. Друго проучване при плъхове, при което мъжките плъхове са били лекувани с амлодипин безилат в продължение на 30 дни в доза, сравнима с дозата при хора, изразена в mg/kg, показва намаляване на плазмените нива на фоликулостимулиращия хормон и тестостерон, както и намаляване в плътността на сперматозоидите и броя на зрелите сперматозоиди. Сертоли поддържащи клетки.
Канцерогенни и мутагенни ефекти
При плъхове и мишки, хранени с амлодипин в продължение на две години при концентрации, изчислени за дневни дози от 0,5; 1,25 и 2,5 mg/kg/ден не показват признаци на канцерогенност. Най-високата доза (приблизително еднаква при мишки и равна на два пъти * максималната препоръчителна клинична доза от 10 mg в mg/m 2 при плъхове) е близка до максимално поносимата доза за мишки, но не и за плъхове.
Проучванията за мутагенност не разкриват никакви ефекти, свързани с лекарството, нито на генното, нито на хромозомното ниво.