ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 КЪМ РЕШЕНИЕТО ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА, EV. Не. 2107/2288
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ceftriaxone Kabi 1 g, прах за инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един флакон с прах за инжекционен разтвор съдържа цефтриаксон натрий, еквивалентен на 1 g цефтриаксон.
Съдържание на натрий: 83 mg (еквивалентно на 3,6 mmol).
Продуктът не съдържа помощни вещества или консерванти.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах за инжекционен разтвор
Флаконите съдържат бял до леко жълт прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Ceftriaxone Kabi 1 g е показан за лечение на следните инфекции, причинени от микроорганизми, чувствителни към цефтриаксон (вж. Точка 5.1), ако е необходимо парентерално лечение:
- Инфекции на ухото, носа и гърлото
- Инфекции на долните дихателни пътища
- Инфекции на бъбреците и пикочните пътища
- Инфекции на кожата и меките тъкани, включително инфекции на рани
- Генитални инфекции, включително гонорея
- Абдоминални инфекции (перитонит)
- Инфекции на костите и ставите
- Периоперативна профилактика при пациенти с повишен риск от инфекции
- Лаймска борелиоза (етапи II и III)
- Лечение на неутропенична треска
Трябва да се имат предвид официални препоръки за използването на подходящи антибактериални агенти на мястото.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ceftriaxone Kabi 1 g прах за инжекционен разтвор се прилага чрез бавна интравенозна болусна инжекция или дълбока интрамускулна инжекция след разреждане на разтвора съгласно инструкциите по-долу (вж. Също точка 6.6).
Дозировката и начинът на приложение трябва да се определят от тежестта и локализацията на инфекцията, чувствителността на микробния агент, възрастта на пациента и общото състояние.
Възрастни и юноши от 12-годишна възраст? 50 кг:
Обичайната доза е от 1 до 2 g цефтриаксон веднъж дневно (на всеки 24 часа). При тежки или инфекции, причинени от по-малко податливи микроорганизми, дозата може да се увеличи до 4 g веднъж дневно интравенозно.
Новородени (на възраст 0-14 дни):
20 - 50 mg на kg телесно тегло интравенозно веднъж дневно (24-часови интервали).
Дори при тежки инфекции дневната доза не трябва да надвишава 50 mg на kg телесно тегло.
Деца на възраст от 15 дни до 12 години с телесно тегло 50 kg) 1 - 2 g
максимум: 4 g веднъж дневно
Възрастни (> 17 години) 1 - 2 g
максимум: 4 g веднъж дневно
максимум: 4 g веднъж дневно
Специални препоръчителни дози:
Лечението започва със 100 mg на kg телесно тегло веднъж дневно - не надвишава 4 g на ден. След като бъде определена чувствителността на патогена, дозата може да бъде съответно намалена.
При новородени на възраст 0-14 дни дозата не трябва да надвишава 50 mg/kg/24 h.
Обичайната дневна доза цефтриаксон трябва да се дава 30-90 минути преди операцията. Обикновено е достатъчна единична доза.
В неусложнени случаи еднократна доза от 250 mg цефтриаксон интрамускулно трябва да се прилага на възрастни пациенти и юноши над 12 години или с тегло над 50 kg. В случай на ниска чувствителност на микроорганизмите може да се наложи увеличаване на дозата. За тези препоръки за дозиране се предлагат и други дозирани форми. Преди започване на лечение с цефтриаксон трябва да се изключи случайна инфекция с Treponema pallidum (lues).
Лаймска болест (стадии II и III):
При възрастни и юноши над 12 години терапевтичната доза е 2 g/ден цефтриаксон и лечението трябва да продължи най-малко 14 дни. При тежки случаи, данни за употребата на дози до 4 g на ден.
При деца под 12-годишна възраст дозата е от 50 до 100 mg/kg телесно тегло веднъж дневно до максимална доза от 2 g за най-малко 14 дни.
Не се налага корекция на дневната доза цефтриаксон при пациенти с нарушена бъбречна функция с креатининов клирънс> 10 ml/min, при условие че чернодробната функция е нормална. При бъбречна недостатъчност с креатининов клирънс 10 ml/min дневната доза при възрастни пациенти не трябва да надвишава 2 g.
При пациенти с чернодробно заболяване дневната доза цефтриаксон може да не се променя, при условие че бъбречната функция е нормална (вж. Точка 4.8).
Бъбречна и чернодробна недостатъчност:
При тежко бъбречно и съпътстващо чернодробно увреждане трябва да се проследяват редовно серумните концентрации на цефтриаксон и съответно да се коригира дозата за деца и възрастни (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Хемодиализа или перитонеална диализа:
Тъй като само много малък обем цефтриаксон преминава през диализната мембрана, не е необходима допълнителна доза цефтриаксон след диализа. Тъй като скоростта на елиминиране при тези пациенти може да бъде намалена, трябва да се проследяват серумните концентрации на цефтриаксон, за да се определи дали е необходимо коригиране на дозата.
При пациенти на непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (CAPD) цефтриаксон може да се прилага или интравенозно, или в случай на свързани с CAPD инфекции може да се добавя директно към диализния разтвор (напр. 1-2 g цефтриаксон в първия диализен разтвор) в съответния ден) (вж. раздел 6.6).
Цефтриаксон обикновено се прилага интравенозно. Интравенозното инжектиране трябва да се направи най-малко 2-4 минути директно във вена или чрез интравенозна инфузионна линия, съдържаща 0,9% инфузионен разтвор на натриев хлорид или 5% инфузионен разтвор.
Интрамускулният път на приложение на цефтриаксон е запазен за изолирани интервенции и изключителни клинични ситуации и трябва да бъде обект на оценка на съотношението полза/риск. Не е показан за лаймска болест и тежки състояния като сепсис или менингит и при деца под 12-годишна възраст. (вижте също раздел 4.3).
Поради необходимостта от разреждане с лидокаин, интрамускулно инжектиране на Ceftriaxone Kabi 1 g не е показано по време на бременност и кърмене (вж. Също точка 4.6).
За да се приготви интравенозна инжекция, Ceftriaxone Kabi 1 g се разтваря в 10 ml вода за инжекции. Продължителността на инжектирането трябва да бъде от 2 до 4 минути. Ако Ceftriaxone Kabi се инжектира твърде бързо (за по-малко от 1 минута) през централен венозен катетър, може да възникне тежка аритмия.
Разреденият инжекционен разтвор е бледожълт и не пречи на ефективността или поносимостта на Ceftriaxone Kabi 1g.
Разреденият разтвор трябва да се проверява визуално. Трябва да се използва само бистър разтвор без видими частици.
Разреденият продукт е само за еднократна употреба и всяко количество неизползван разтвор трябва да се изхвърли.
За интрамускулно приложение Ceftriaxone Kabi 1g прах за инжекционен разтвор трябва да се разтвори в 3,5 ml 1% разтвор на лидокаин хидрохлорид (вж. Също точка 6.6) и да се вкара дълбоко в глутеалния мускул. Не трябва да се инжектират повече от 1 g цефтриаксон в едната страна на тялото. Максималната дневна доза, приложена интрамускулно, не трябва да надвишава 2 g.
Интраваскуларното инжектиране трябва строго да се избягва, тъй като вътресъдовият лидокаин може да причини сериозни нежелани реакции. Трябва да се има предвид кратката характеристика на продукта за 1% разтвор на лидокаин хидрохлорид.
Нормалната продължителност на терапията зависи от естеството на инфекцията. Като цяло, цефтриаксон трябва да продължи най-малко 48-72 часа след нормализиране на телесната температура и данни за ерадикация на бактерии. Трябва да се вземат предвид препоръчителните дози за специални показания.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към лекарството, към други цефалоспорини.
В миналото се съобщава за незабавна или тежка реакция на свръхчувствителност към пеницилин или друг бета-лактамен лекарствен продукт (вж. Точка 4.4).
Недоносени новородени
- поради хипербилирубинемия и изместване на билирубина от свързването със серумните протеини с риск от билирубинова енцефалопатия и мозъчно увреждане
Новородени (до 28-дневна възраст) в случай
- хипербилирубинемия поради риск от цефтриаксон да измести билирубина от свързването със серумните протеини и риска от мозъчно увреждане
- едновременно парентерално добавяне на калций поради риск от фатално увреждане на бъбреците и белите дробове (тубули и паренхим) след последващо утаяване на калциеви соли на цефтриаксон (вж. също точки 4.4, 4.8 и 6.2)
Интрамускулното приложение на Ceftriaxone Kabi 1 g е противопоказано при лечение на лаймска болест (стадии II и III), при лечение на тежки инфекции и при деца под 12-годишна възраст. (вж. точка 4.2)
Всички противопоказания, свързани с лидокаин, включително противопоказания по време на бременност и кърмене, се отнасят и за интрамускулно приложение на цефтриаксон, разреден с лидокаин (вж. Точки 4.6 и 5.3).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Може да се появят реакции на свръхчувствителност с всякаква тежест към анафилактичен шок (вж. Точка 4.8).
Особено внимание трябва да се обърне на разпознаването на всякакъв вид реакции на свръхчувствителност към пеницилин или други бета-лактамни лекарства в миналото поради възможна кръстосана алергия.
Реакциите на свръхчувствителност към цефтриаксон са по-вероятни при пациенти с всякакъв друг тип свръхчувствителност или бронхиална астма.
Особено внимание трябва да се прилага при инжекции на цефтриаксон при пациенти с алергична диатеза, тъй като реакциите на свръхчувствителност се появяват по-бързо и са по-трудни след интравенозно инжектиране (вж. Точка 4.8).
Тежките остри реакции на свръхчувствителност и анафилактичен шок изискват незабавно спиране на цефтриаксон и започване на подходящи спешни процедури.
При тежко бъбречно увреждане, придружено от чернодробно увреждане, се препоръчва намаляване на дозата, както е описано в точка 4.2.
В случай на съпътстващо бъбречно и чернодробно увреждане, серумните нива на цефтриаксон трябва да се наблюдават на редовни интервали.
Всяко приложение на антибиотици може да доведе до увеличаване на резистентните към лекарства патогени. Трябва да се отбележат признаци на последваща инфекция с такива патогени (включително дрожди и гъбички). Вторичните инфекции трябва да бъдат лекувани по подходящ начин (вж. Също точка 5.1).
Пациентите, които развиват тежка и персистираща хеморагична диария по време на или след лечение с цефтриаксон, трябва да обмислят потенциално животозастрашаващ псевдомембранозен колит, причинен най-вече от Clostridium difficile (вж. Точка 4.8).
В зависимост от основната индикация трябва да се обмисли прекратяване на терапията с цефтриаксон и да се направят подходящи терапевтични интервенции: прием на специфични антибиотици/химиотерапевтици с клинично доказан ефект. Антиперисталтиците са противопоказани.
Цефтриаксон не трябва да се разрежда и да се прилага едновременно с разтвори, съдържащи калций, дори в отделни инфузионни линии
По време на едновременното приложение на калциева терапия се съобщава за тежки нежелани реакции при недоносени и недоносени бебета поради утаяване на калций-цефтриаксон в белите дробове поради ниския обем на кръвта и по-дълъг полуживот на цефтриаксон, отколкото при възрастни. Тези реакции в някои случаи са причинили смърт, въпреки че цефтриаксон и калций са прилагани по различно време и по различни интравенозни линии (вж. Също точки 4.3, 4.8 и 5.2).
Поради риска от физически или химични несъвместимости цефтриаксон трябва да се разрежда и смесва само с разтворите, посочени в точка 4.2.
Цефтриаксон може да се утаи в жлъчния мехур и бъбреците и след това се открива под формата на ултразвукови сенки (вж. Точка 4.8). Това може да се случи при пациенти от всички възрасти, но е по-вероятно при кърмачета и малки деца, които обикновено получават по-висока доза цефтриаксон в зависимост от телесното тегло.
При деца трябва да се избягват дози по-високи от 80 mg/kg телесно тегло - с изключение на индикацията за менингит - поради повишен риск от образуване на жлъчни утайки. Въпреки че всъщност няма ясни доказателства за развитието на камъни в жлъчката или остър холецистит при деца или новородени, лекувани с цефтриаксон, препоръчва се консервативен подход, когато цефтриаксон утаява в жлъчния мехур (вж. Също точка 4.8).
Пациенти с рискови фактори за застой на жлъчката/жлъчната утайка, напр. те имат повишен риск от панкреатит преди започване на основна терапия, тежко заболяване и пълно парентерално хранене (вж. също точка 4.8). Ролята на цефтриаксон като задействащ утаяване на жлъчката не може да бъде потвърдена.
Цефалоспорините като група са склонни да се адсорбират на повърхността на мембраните на червените кръвни клетки и реагират с антитела, насочени срещу лекарството, като по този начин предизвикват положителен тест на Coombs и понякога доста лека хемолитична анемия. В това отношение може да възникне кръстосана реактивност с пеницилини.
Високите нива на резистентност към цефтриаксон (> 60%) в някои европейски страни трябва да се имат предвид при съмнение за заразяване или доказване на инфекция с Pseudomonas aeruginosa (вж. Точка 5.1). При инфекции, причинени от Pseudomonas aeruginosa с доказана чувствителност към цефтриаксон, комбинацията с аминогликозиди гарантира предотвратяване на вторична резистентност.
При инфекции, причинени от други бактерии при пациенти с неутропенична треска, интервенционалното лечение с цефтриаксон трябва да се комбинира с аминогликозиди.
В случай на едновременно приложение на цефалоспорини и аминогликозиди, трябва да се има предвид физическа и химична несъвместимост и повишен риск от ото- и нефротоксичност.
По време на продължително лечение е показано проследяване на бъбречната и чернодробната функция и хематологичните параметри на редовни интервали (вж. Точка 4.8).
Този лекарствен продукт съдържа 3,6 mmol (или 83 mg) натрий на доза, което трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.
За интрамускулно приложение на цефтриаксон трябва да се вземе предвид Кратката характеристика на продукта на продукта за разреждане, съдържащ лидокаин.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Бактериостатичните антибиотици като хлорамфеникол и тетрациклин могат да противодействат на активността на бактерицидни антибиотици като цефтриаксон, особено при остри инфекции, придружени от бързо разпространение на микроорганизми.
Поради това едновременната употреба на цефтриаксон и бактериостатични антибиотици не се препоръчва.
За разлика от други цефалоспорини, пробенецидът не предотвратява тубулната секреция на цефтриаксон.
Цефтриаксон може да повлияе неблагоприятно на ефикасността на хормоналните контрацептиви. Следователно е подходящо да се използват допълнителни нехормонални контрацептиви.
Тестът на Coombs може да е фалшиво положителен по време на лечение с цефтриаксон (вж. Точка 4.4).
Неензимните методи за определяне на глюкоза в урината могат да доведат до фалшиво положителни резултати. Поради това определянето на глюкозата в урината по време на терапията с цефтриаксон трябва да се извършва ензимно.
Цефтриаксон може да доведе до фалшиво положителни резултати при определяне на галактоза в кръвта.
4.6 Бременност и кърмене
Цефтриаксон преминава през плацентата до ембриона/плода. Няма достатъчно опит с употребата на цефтриаксон при хора: данните от експерименти с животни не разкриват неблагоприятни ефекти върху репродукцията (вж. Точка 5.3 предклинични данни).
Като предпазна мярка цефтриаксон трябва да се използва по време на бременност след оценка на съотношението полза/риск, особено през първия триместър.
Цефтриаксон се екскретира в кърмата в ниски концентрации. Цефтриаксон трябва да се използва само след установяване на съотношението полза/риск.
При кърмачета могат да се появят диария и гъбични инфекции на лигавиците, така че кърменето трябва да се преустанови. Трябва да се има предвид възможността за свръхчувствителност.
Освен това за прах и инжекционен разтвор - интрамускулно приложение:
Цефтриаксон и лидокаин не трябва да се използват по време на бременност (вж. Точка 4.3). Няма контролирани клинични проучвания и данни при бременни жени. Данните за цефтриаксон при опити с животни не разкриват неблагоприятни ефекти върху репродукцията. Експериментите върху животни, лекувани с лидокаин, разкриха някои доказателства за невробихевиористични промени, но няма ембриотоксични или тератогенни ефекти.
Лидокаин се екскретира в кърмата в ниски концентрации. Цефтриаксон с лидокаин не трябва да се използва по време на кърмене (вж. Точка 4.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Ceftriaxone не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Все пак трябва да се имат предвид нежелани реакции като хипотония или световъртеж (вж. Точка 4.8).
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Преждевременни раждания и новородени
Съобщават се тежки странични ефекти, дори смърт, при недоносени и недоносени новородени, лекувани интравенозно с цефтриаксон и калций, поради утаяване на калциеви соли на цефтриаксон в белите дробове и бъбреците. (вж. също точки 4.3 и 4.4).
Следните нежелани реакции са наблюдавани при употребата на цефтриаксон:
В този раздел нежеланите реакции се определят, както следва:
Много чести (> 1/10)
Чести (? 1/100 до 2 mg/l
Стрептококи (серолог. Гр. A, B, C, G)? 0,5 mg/l> 0,5 mg/l
Пневмокок? 0,5 mg/l> 2 mg/l
Хемофилус грип? 0,12 mg/l> 0,12 mg/l
Moraxella catarrhalis? 0,12 mg/l> 0,12 mg/l
Neisseria gonorrhoeae? 0,12 mg/l> 0,12 mg/l
Neisseria meningitidis? 0,12 mg/l> 0,12 mg/l
Неспецифични - специфични точки на прекъсване **? 1 mg/l> 2 mg/l
* За стафилококи се използват резултатите от теста за оксацилин. Резистентният към оксацилин стафилокок е оценен като устойчив на цефалоспорини.
** обикновено се основава на серумна фармакокинетика
Преобладаването на придобитата резистентност при избрани щамове може да варира географски и с течение на времето и е желателна местна информация за резистентността, особено при лечението на тежки инфекции. При необходимост трябва да се потърси съвет от експерт, ако местното разпространение на резистентност е такова, че употребата на агента за поне някои видове инфекции е под въпрос. По-специално, в случай на сериозни инфекции или неуспех на терапията, трябва да се търси микробиологична диагноза, включително проверка на микроба и неговата чувствителност.