SPC Esprital 45

▪ Повишен апетит 1

Психични разстройства

▪ Психомоторно безпокойство (включително акатизия, хиперкинезия)

▪ Суицидни мисли 6

▪ Сицидично поведение 6

Нарушения на нервната система

Съдови нарушения

Стомашно-чревни разстройства

Хепатобилиарни нарушения

▪ Повишени серумни трансаминази

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

▪ Токсична епидермална некролиза

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

▪ Болка в гърба 1

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Общи нарушения и състояния на мястото на приложение

▪ Цветен оток 1

Лабораторни и функционални изследвания

Повишени нива на креатинин киназа

1 В клинични проучвания тези събития са настъпили статистически значително по-често по време на лечението с миртазапин, отколкото при плацебо.

2 В клиничните проучвания тези събития се случват по-често при плацебо, отколкото при миртазапин, но не статистически значително по-често.

3 В клинични проучвания тези събития се наблюдават статистически значително по-често при плацебо, отколкото при миртазапин.

4 Забележка: Намаляването на дозата обикновено не води до по-малко сънливост/седация, но може да наруши ефикасността на антидепресантите.

5 Тревожността и безсънието (които може да са симптоми на депресия) обикновено могат да се развият или влошат след лечение с антидепресанти. Съобщава се за развитие или влошаване на тревожност и безсъние при лечение с миртазапин.

6 Съобщавани са случаи на суицидни идеи и поведение по време или скоро след лечението с миртазапин (вж. Точка 4.4).

Преходни повишения на трансаминазите и гама-глутамилтрансферазите са наблюдавани в лабораторни проучвания на клинични изпитвания (обаче, свързани нежелани събития не са докладвани статистически значително по-често при миртазапин, отколкото след плацебо).

Следните нежелани реакции са наблюдавани често при клинични изпитвания при деца: наддаване на тегло, уртикария и хипертриглицеридемия (вж. Също точка 5.1).

Докладване на предполагаеми нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция чрез националната система за докладване, установена в приложение V.

4.9 Предозиране

Настоящият опит само с предозиране на миртазапин предполага, че симптомите обикновено са леки. Съобщава се за депресия на централната нервна система с дезориентация и продължителна депресия, заедно с тахикардия и лека хипертония или хипотония. Съществува обаче възможност за много по-сериозни последици (включително смърт) при дози, много по-високи от терапевтичната доза, особено при смесени предозиране. В тези случаи също са докладвани случаи на удължаване на QT интервала и Torsades de Pointes.

В случай на предозиране трябва да се осигури подходящо симптоматично или поддържащо лечение на жизнените показатели. ЕКГ трябва да се наблюдава. Трябва да се има предвид и активен въглен или стомашна промивка.

В случай на предозиране при деца и юноши трябва да се вземат подходящи мерки, както е описано при възрастни.

5. Фармакологични свойства

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: други антидепресанти, ATC код: N06AX11

Начин на действие/Фармакодинамични ефекти

Миртазапин е централно действащ α2-антагонист, който увеличава централната норадренергична и серотонергична невротрансмисия. Увеличението на серотонергичната невротрансмисия се предава точно чрез 5НТ1 рецептори, тъй като 5НТ2 и 5НТ3 рецепторите са блокирани от миртазапин. Смята се, че и двата енантиомера на миртазапин допринасят за антидепресивната активност, S (+) енантиомерът блокира α2 и 5HT2 рецепторите, а R (-) енантиомерът блокира 5HT3 рецепторите.

Клинична ефикасност и безопасност

Хистаминовата H1-антагонистична активност на миртазапин е свързана с неговите седативни свойства. Той няма почти никаква антихолинергична активност и при терапевтични дози има само ограничени ефекти (напр. Ортостатична хипотония) върху сърдечно-съдовата система.

Две рандомизирани, двойно-слепи, плацебо контролирани клинични проучвания при деца на възраст от 7 до 18 години, с депресивен епизод и рецидивиращо депресивно разстройство (n = 259), получаващи гъвкава доза (15-45 mg миртазапин) за първите 4 седмици фиксирана доза в продължение на 4 седмици. (15, 30 или 45 mg миртазапин) не показва значителни разлики между миртазапин и плацебо в първичните и всички вторични резултати.

Значително повишаване на теглото (≥ 7%) се наблюдава при 48,8% от лекуваните с миртазапин пациенти в сравнение с 5,7% в групата на плацебо. Често се наблюдават и уртикария (11,8 срещу 6,8%) и хипертриглицеридемия (2,9 срещу 0%).

5.2 Фармакокинетични свойства

След перорално приложение на миртазапин, миртазапин се абсорбира бързо и добре (бионаличност ≈ 50%) и достига максимални плазмени концентрации за приблизително два часа. Приемът на храна няма ефект върху фармакокинетиката на миртазапин.

Свързването на миртазапин с плазмените протеини е приблизително 85%.

Основните пътища на биотрансформация са деметилиране и окисление, последвано от конюгация. Данните in vitro от човешките чернодробни микрозоми показват, че ензимите цитохром P450 CYP2D6 и CYP1A2 участват в образуването на 8-хидрокси метаболита на миртазапин, докато се смята, че CYP3A4 е отговорен за образуването на N-деметил и N-оксид метаболити. Деметилираният метаболит е фармакологично активен и изглежда има същия фармакокинетичен профил като основното съединение.

Миртазапин се метаболизира в голяма степен и се екскретира с урината и фекалиите в продължение на няколко дни. Средният полуживот на елиминиране е 20-40 часа; по-дълъг елиминационен полуживот, до 65 часа, се наблюдава само рядко, а по-кратък елиминационен полуживот се наблюдава при млади мъже. Елиминационният полуживот е достатъчен, за да оправдае дозирането веднъж дневно. Стационарно състояние се достига за 3-4 дни, след което няма допълнително натрупване.

При препоръчителния дозов диапазон фармакокинетиката на миртазапин е линейна.

Клирънсът на миртазапин може да бъде намален поради бъбречна или чернодробна недостатъчност.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност, канцерогенен потенциал, токсичност за репродукцията и развитието.

Не са наблюдавани тератогенни ефекти при проучвания за репродуктивна токсичност при плъхове и зайци. При двойно по-голяма системна експозиция в сравнение с максималната терапевтична експозиция при хора, при плъхове са наблюдавани увеличаване на загубите след имплантацията, намаляване на теглото при раждане на малките и намалена преживяемост на малките през първите три дни на лактация.

Миртазапин не е генотоксичен при поредица от тестове за генни мутации и увреждане на хромозомите и ДНК. Тиреоидни тумори, открити при плъхове в проучване за канцерогенност и хепатоцелуларни новообразувания, открити при мишки в проучване за канцерогенност, се считат за специфични за вида, негенотоксични реакции, свързани с дългосрочно лечение с високи дози индуктори на чернодробните ензими.