Одобрен текст на разрешението за употреба, ev. №: 2018/00018-REG, 2018/00027-REG
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
SOFENTIL 5 микрограма/ml инжекционен/инфузионен разтвор
SOFENTIL 50 микрограма/ml инжекционен/инфузионен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
SOFENTIL 5 микрограма/ml инжекционен/инфузионен разтвор
Един ml разтвор съдържа 5 микрограма суфентанил като суфентанил цитрат.
SOFENTIL 50 микрограма/ml инжекционен/инфузионен разтвор
Един ml разтвор съдържа 50 микрограма суфентанил като суфентанил цитрат.
Помощни вещества с известен ефект: натриев хидроксид и натриев хлорид
Един ml инжекционен разтвор съдържа 0,39 mmol натрий (9 mg).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Разтворът е бистър и безцветен, без видими частици, рН 4,0 - 6,0 и осмоларността е 250 - 310 мосмола/кг.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Комбинирана анестезия и аналгезия.
Епидурална аналгезия при лечение на следоперативна болка.
Обезболяваща добавка, заедно с епидурално приложение на бупивакаин по време на раждане и вагинално раждане.
Интравенозно приложение: SOFENTIL е показан като аналгетик по време на въвеждане и/или поддържане на балансирана обща анестезия при деца на възраст от 1 месец.
Епидурално приложение: SOFENTIL е показан за необходимост от облекчаване на болката в следоперативния период след тежка операция, ортопедична или гръдна хирургия при деца на възраст от 1 година.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Комбинирана анестезия и аналгезия:
Обезболяване: 0,5 - 5 микрограма/kg i.v.
Анестезия: 25 - 50 микрограма/kg i.v.
Епидурална аналгезия при лечение на постоперативна болка: 25 - 50 микрограма
Обезболяваща добавка при раждане: 5 - 20 микрограма епидурална.
За да се предотврати брадикардия, се препоръчва малка доза антихолинергични да се прилага интравенозно непосредствено преди въвеждането на анестезия (вж. Точка 4.4).
Преди инжектирането на SOFENTIL трябва да се провери правилното поставяне на иглата или катетъра в епидуралното пространство.
Деца ≤ 1 месец (новородени)
Поради високата вариабилност на фармакокинетичните параметри при новородени не могат да се правят препоръки за дозиране. Вижте също точки 4.4 и 5.2.
Премедикация с антихолинергици (като атропин) се препоръчва при всички дози, освен ако антихолинергиците не са противопоказани.
SOFENTIL може да се прилага като бавен болус в доза от 0,2 - 0,5 микрограма/kg в продължение на 30 секунди или повече в комбинация с индуктор на анестезия. Дози до 1 микрограм/кг могат да се дават при по-големи процедури (напр. Сърдечна операция).
Поддържане на анестезия при проветриви пациенти
SOFENTIL може да се прилага като част от балансирана анестезия. Дозата зависи от дозата на едновременно прилаганата упойка, вида и продължителността на операцията. Начална доза от 0,3 - 2 микрограма/кг се дава като бавен болус в продължение на поне 30 секунди и могат да се добавят допълнителни болуси от 0,1 - 1 микрограма/кг при необходимост до обща максимална доза от 5 микрограма/кг в сърцето хирургия.
SOFENTIL може да се прилага епидурално на деца само от анестезиолог, специално обучен в детската епидурална анестезия и за лечение на индуцирана от опиоиди респираторна депресия. Трябва да има подходящо оборудване за реанимация, включително устройства за дихателните пътища и опиоидни антагонисти.
Педиатричните пациенти трябва да бъдат наблюдавани за признаци на респираторна депресия най-малко 2 часа след епидурално приложение на SOFENTIL. Употребата на епидурална анестезия със суфентанил при педиатрични пациенти е документирана само при малък брой пациенти.
Еднократен болус от 0,25-0,75 микрограма/kg суфентанил, прилаган по време на операция, осигурява облекчаване на болката за 1 до 12 часа. Продължителността на ефективната аналгезия се влияе от операцията и едновременната употреба на местни анестетици за епидурален амид.
Пациенти в напреднала възраст (65 години и повече) и изтощени пациенти
Както при другите опиоиди, дозите трябва да бъдат намалени при пациенти в напреднала възраст и изтощени пациенти.
Планираната обща доза трябва да бъде титрирана внимателно при пациенти с някое от следните нарушения:
- Некомпенсиран хипотиреоидизъм
- Белодробни нарушения, особено ако жизненият капацитет е намален
- Алкохолизъм или чернодробна и бъбречна недостатъчност (вж. Също точка 4.4).
Препоръчва се и продължително следоперативно проследяване на тези пациенти.
Пациентите на дългосрочно лечение с опиоиди или с анамнеза за злоупотреба с опиати може да изискват по-високи дози.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Интравенозно приложение при раждане или преди лигиране на новородената пъпна връв по време на цезарово сечение не се препоръчва поради възможността за респираторна депресия на новороденото. Обратно, епидуралното приложение на суфентанил при раждане не засяга майчиния или неонаталния статус до дози от 30 µg (вж. Точки 4.4 и 4.6).
- Прекомерна бронхиална секреция
- Респираторна депресия поради други лекарства
- Болести, при които дихателната депресия трябва да се избягва
Както при другите опиоиди, прилагани епидурално, суфентанил не трябва да се прилага в присъствието на:
- тежко кървене или шок
- септицемия
- инфекции на мястото на приложение
- нарушения на хемостазата като тромбоцитопения и коагулопатия
- с антикоагулантна терапия или съпътстваща терапия с други лекарства или в състояния, които могат да бъдат противопоказание за епидурално приложение
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Интравенозното приложение на суфентанил трябва да се извършва само от опитни анестезиолози в болници или други институции с оборудване за ендотрахеална интубация и механична вентилация.
Жизнените показатели на пациента трябва да се наблюдават редовно. Това включва постоперативната фаза.
В съответствие с други мощни опиоиди
Нивото на респираторна депресия зависи от приложената доза и може да бъде предотвратено от специфичен опиоиден антагонист. Тъй като респираторната депресия може да продължи по-дълго от ефекта на опиоидния антагонист, пациентът трябва да бъде наблюдаван и може да се наложи друга доза от специфичния опиоиден антагонист.
Дълбоката анестезия е придружена от тежка респираторна депресия и загуба на съзнание, което може да продължи или да се върне в следоперативния период.
Хипервентилацията по време на анестезия може да промени реакцията на пациента към CO2, което може да причини намалена оксигенация в периода след анестезия.
Винаги трябва да се има предвид рискът от забавена респираторна депресия и пациентът да се държи под подходящо наблюдение. Трябва да има на разположение оборудване за реанимация и опиоидни антагонисти.
Риск от едновременна употреба със седативни лекарства като бензодиазепини или сродни лекарства.
Едновременната употреба на суфентанил и успокоителни лекарства като бензодиазепини или сродни лекарства може да доведе до седация, респираторна депресия, кома и смърт. Поради тези рискове, едновременното предписване на тези успокоителни лекарства трябва да бъде запазено за пациенти, за които няма алтернативни възможности за лечение. Ако лекарят реши да предпише суфентанил едновременно с успокоителни лекарствени продукти, трябва да се използва най-ниската ефективна доза и продължителността на лечението да бъде възможно най-кратка.
Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци и симптоми на респираторна депресия и седация. В този контекст силно се препоръчва пациентите и техните полагащи грижи да бъдат информирани за тези симптоми (вж. Точка 4.5).
Обикновено се препоръчва МАО-инхибиторите да бъдат прекратени две седмици преди анестезия или операция.
Може да се появи мускулна скованост и това да доведе до респираторна депресия. Това може да бъде предотвратено чрез бавно i.v. инжекция (обикновено са достатъчни ниски дози), премедикация с бензодиазепини и използване на мускулни релаксанти.
Суфентанил може да причини скованост на мускулите след i.v. приложение, което може да изисква прилагането на мускулни релаксанти. Следователно суфентанил не трябва да се използва при пациенти с миастения гравис, тъй като използването на мускулни релаксанти при тези пациенти е неподходящо.
Може да се появят неепилептични (мио) клонични движения.
Ако на пациента не е приложена достатъчна доза антихолинергици или ако SOFENTIL се комбинира с мускулни релаксанти без антихолинергичен ефект, не може да се изключи брадикардия или сърдечен арест. Брадикардията може да се лекува с атропин.
Опиоидите могат да предизвикат хипотония, особено при пациенти с хиповолемия и при пациенти със сърдечна недостатъчност. Индукционните дози трябва да се коригират и прилагат бавно, за да се предотврати сърдечно-съдовата депресия. Трябва да се вземат подходящи мерки за поддържане на стабилно артериално налягане.
Трябва да се внимава при пациенти с черепно-мозъчна травма и повишено вътречерепно налягане. Бързи болусни инжекции на опиоиди не трябва да се прилагат на пациенти с намалена церебрална циркулация или вътречерепна компенсация, тъй като краткосрочното намаляване на артериалното налягане може да бъде придружено от краткосрочно намалено мозъчно перфузионно налягане.
Пациентите, получаващи хронична опиатна терапия или с анамнеза за злоупотреба с опиоиди, може да изискват по-високи дози.
Намаляването на дозата се препоръчва при пациенти в напреднала възраст или отслабени пациенти. Въпреки че вече не се наблюдава полуживот при пациенти в напреднала възраст, се наблюдава по-висока честота на нарушения на кръвообращението.
Опиоидите трябва да се титрират внимателно при пациенти със следните нарушения: неконтролиран хипотиреоидизъм, белодробно заболяване, намален дихателен резерв, алкохолизъм, чернодробна или бъбречна недостатъчност. Тези пациенти се нуждаят от продължително следоперативно проследяване.
Трябва да се внимава, когато се прилага епидурално при пациенти с респираторна депресия или увреждане на дихателните пътища и излагане на плода. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван поне 1 час след всяка доза, тъй като може да се появи ранна и продължителна респираторна депресия.
Феталната сърдечна честота може да се промени по време на епидурално приложение, поради което честотата трябва да се следи и може да се наложи лечение.
Поради високата вариабилност на фармакокинетичните параметри при новородените, съществува риск от предозиране или предозиране с интравенозен суфентанил през неонаталния период. Вижте също точки 4.2 и 5.2.
Не са установени безопасността и ефикасността на SOFENTIL, прилаган епидурално при деца под 1-годишна възраст (вж. Също точки 4.2 и 5.1).
Новородените и децата могат да бъдат особено чувствителни към респираторна депресия, причинена от суфентанил, както при другите опиоиди. Следователно съотношението полза-риск трябва да бъде внимателно оценено, преди да се използва суфентанил при новородени и деца.
Това лекарство съдържа 9 mg натрий в 1 ml инжекционен разтвор, еквивалентно на 0,45% от препоръчания от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий на възрастен.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Депресанти на централната нервна система (ЦНС)
Барбитурати, бензодиазепини, невролептици, общи анестетици и други неселективни депресанти на ЦНС (напр. Алкохол) могат да потенцират индуцирана от опиоиди респираторна депресия.
Ако пациентът приема депресанти на ЦНС, ще бъде достатъчна по-ниска от обичайната доза SOFENTIL. Едновременното приложение със SOFENTIL при пациенти със спонтанно дишане може да увеличи риска от респираторна депресия, дълбока седация, кома и смърт.
Ефекти на SOFENTIL върху други лекарства
Дозата на депресантите на ЦНС трябва да се намали след приложение на SOFENTIL. Това е особено важно след операцията, тъй като дълбоката анестезия е свързана със значителна респираторна депресия, която може да продължи или да се върне в следоперативния период.
Прилагането на депресанти на ЦНС, като бензодиазепини, може непропорционално да увеличи риска от респираторна депресия през този период.
При високи дози суфентанил едновременното приложение на азотен оксид или дори малки дози бензодиазепини (напр. Диазепам или мидазолам) може да доведе до намалена сърдечна функция (намалено кръвно налягане и намален сърдечен дебит и сърдечна честота).
Прилагането на суфентанил със суксаметоний може да предизвика брадикардия, особено ако пулсът вече е нисък (напр. При пациенти, приемащи калциеви антагонисти или бета-блокери). Поради това е препоръчително да се направи съответно намаляване на дозата на едното или и двете лекарства.
Инхибитори на моноаминооксидазен ензим (МАО)
При лечение с МАО инхибитори до 14 дни преди са наблюдавани животозастрашаващи взаимодействия върху ЦНС (безпокойство, скованост на мускулите, висока температура, конвулсии), както и върху дихателните и кръвоносните функции (депресия на кръвообращението, хипотония, хемодинамична нестабилност, кома) опиоидно лечение с петидин. Тези взаимодействия със суфентанил не могат да бъдат изключени и поради това се препоръчва МАО-инхибиторите да бъдат прекратени (поне) за 2 седмици преди операцията или анестезията.
Едновременното приложение на суфентанил със серотонинергични лекарства като SSRI, SNRI или МАО може да увеличи риска от серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние.
Инхибитори на CYP3A4 (цитохром P450 3A4)
Суфентанил се метаболизира предимно от човешки ензими цитохром Р450 3А4. Независимо от това не се наблюдава in vivo инхибиране на неговите ефекти от еритромицин (известен инхибитор на цитохром Р450 3А4 ензимите). Въпреки че липсват клинични данни, резултатите от in vitro проучванията показват, че други мощни инхибитори на цитохром Р450 3А4 ензимите (напр. Кетоконазол, итраконазол, ритонавир) могат да инхибират метаболизма на суфентанил. Това може да увеличи риска от продължителна или забавена респираторна депресия. Едновременното приложение на тези лекарства изисква специални грижи и наблюдение на пациента. Може да се наложи намаляване на дозата на суфентанил.
4.6 Фертилитет, бременност, кърмене
Има малко опит с интравенозното приложение на суфентанил при бременни жени. Проучванията при животни не са показали никакви тератогенни ефекти. Както при другите лекарства, преди приложението трябва да се прецени ползата от лечението спрямо потенциалния риск за пациента.
Интравенозното приложение по време на раждане или преди лигиране на пъпната връв по време на цезарово сечение е противопоказано поради възможността за респираторна депресия при новороденото.
Суфентанил преминава плацентата бързо и концентрацията нараства линейно с увеличаване на концентрацията на майката. Съотношението на концентрацията на пъпна вена към майчината венозна концентрация е 0,81.
Суфентанил може да се прилага епидурално. Контролирани клинични проучвания по време на раждане показват, че суфентанил, добавен към епидурален бупивакаин в обща доза до 30 микрограма, няма вредно въздействие върху майката или новороденото. Суфентанил преминава през плацентата. След епидурално приложение на обща доза, която не надвишава 30 микрограма, в пъпната вена са установени средни плазмени концентрации от 0,016 ng/ml.
Винаги трябва да има антидоти за детето.
Суфентанил се екскретира в кърмата. Поради това трябва да се внимава, когато се прилага суфентанил на кърмещи майки.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Суфентанил оказва голямо влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Пациентите не трябва да шофират или да работят с машини, освен ако не е изминало достатъчно време от приложението на SOFENTIL.
Пациентите не трябва да се изписват без надзор у дома и трябва да бъдат посъветвани да избягват употребата на алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Безопасността на суфентанил е оценена при 650 пациенти, лекувани със суфентанил, които са участвали в 6 клинични проучвания. От тях 78 пациенти са участвали в 2 проучвания, в които суфентанил е бил прилаган интравенозно като упойка за предизвикване и поддържане на анестезия при субекти, подложени на тежка операция (байпас на коронарната артерия или операция на отворено сърце). Останалите 572 субекта са участвали в 4 проучвания с епидурално приложение на суфентанил като следоперативен аналгетик или като аналгетична добавка към епидурално прилаган бупивакаин по време на раждане и вагинално раждане. На тези пациенти е приложена поне 1 доза суфентанил и са оценени данните за безопасност.
Най-често съобщаваните нежелани реакции (с честота ≥ 5%) от обобщените данни от тези проучвания са: седация (19,5%), сърбеж (15,2%), гадене (9,8%) и повръщане (5,7%).
Честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при педиатрични пациенти се очаква да бъдат същите като при възрастни.
Следващата таблица изброява нежеланите реакции, съобщени при суфентанил от клинични изпитвания или постмаркетингов опит.
Нежеланите реакции са подредени по честота, като се използва следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 към Условия за контакт Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки