Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2019/03618-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 7,5 mg зофеноприл калций, еквивалентно на 7,2 mg зофеноприл.
Всяка филмирана таблетка съдържа 30 mg зофеноприл калций, еквивалентно на 28,7 mg зофеноприл.
Помощно вещество с известен ефект
Всяка филмирана таблетка съдържа 17,35 mg лактоза монохидрат.
Всяка филмирана таблетка съдържа 69,4 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Бели, кръгли, изпъкнали, филмирани таблетки.
Бели, продълговати филмирани таблетки с делителна черта.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Zofaril е показан за лечение на лека до умерена есенциална хипертония.
Остър миокарден инфаркт
Zofaril е показан в рамките на 24 часа след началото на остър миокарден инфаркт със или без симптоми на сърдечна недостатъчност при пациенти със стабилна хемодинамика и не получаващи тромболитична терапия.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Хипертония
Необходимостта от титриране на дозата се определя чрез измерване на кръвното налягане непосредствено преди следващата доза. Дозата може да се увеличава на интервали от 4 седмици.
Пациенти без изчерпване на обем или сол
Препоръчва се терапията да започне в доза от 15 mg веднъж дневно и да се титрира до достигане на оптимално кръвно налягане.
Обичайната ефективна доза е 30 mg веднъж дневно.
Максималната доза е 60 mg дневно, давана веднъж дневно, може да бъде разделена на две дневни дози.
Ако не се получи задоволителен терапевтичен резултат, могат да се добавят други антихипертензивни средства, като диуретици (вж. Точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).
Пациенти със съмнение за обем или изчерпване на солта
Хипотония може да се появи след първата доза при високорискови пациенти (вж. Точка 4.4). Започването на терапия с АСЕ инхибитор изисква първо коригиране на дефицит на сол и/или обем, прекратяване на съществуващата диуретична терапия 2-3 дни преди приложението на АСЕ инхибитор и начална доза от 15 mg дневно. Ако тези мерки не са възможни, се препоръчва начална дневна доза от 7,5 mg.
Пациентите, изложени на риск от тежка остра хипотония, трябва да бъдат внимателно наблюдавани, за предпочитане в болница, докато максималният ефект, очакван след първата доза, бъде решен и когато дозата на АСЕ инхибитор и/или диуретик се увеличи. Това се отнася и за пациенти с диагноза ангина пекторис или цереброваскуларно заболяване, при които прекомерната хипотония е свързана с риск от инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
Бъбречно увреждане и диализа
При пациенти с хипертония с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс> 45 ml/min) може да се поддържа същият режим на дозиране (доза веднъж дневно), както при пациенти с нормална бъбречна функция. Пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 2) (вж. Точки 4.5 и 5.1).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Хипотония
Подобно на други АСЕ инхибитори, Zofaril може да причини значително спадане на кръвното налягане, особено след първата доза. Симптоматичната хипотония е рядка при неусложнени пациенти с хипертония.
По-вероятно е да се появи при пациенти с намаляване на обема в резултат на диуретична терапия, диети с намалена сол, диализа, диария или повръщане. Към днешна дата е описан главно при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, свързана с бъбречна недостатъчност, но и без нея. Пациентите, лекувани с диуретици, пациентите с хипонатриемия или бъбречно увреждане са по-склонни да се развият. Терапията при тези пациенти трябва да започне под строг медицински контрол, като се предпочита хоспитализация, прилагане на ниски дози и внимателно титриране на дозата.
В началото на приложението на Zofaril, диуретичната терапия трябва да бъде временно преустановена, ако е възможно. Това е особено вярно при пациенти с диагноза ангина пекторис или цереброваскуларно заболяване, при които твърде голямото намаляване на кръвното налягане може да причини инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
Ако се появи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в леглото. Може да се наложи да се попълни обема на i.v. приложение на физиологичен разтвор. Развитието на хипотония след началната доза не изключва възможността за внимателно титриране на дозата при правилно управление на терапията.
Хипотония при остър миокарден инфаркт
Терапията със зофарил при пациенти с остър миокарден инфаркт не трябва да се започва, ако съществува риск от свързана тежка хемодинамична депресия след вазодилататорна терапия. Те включват пациенти със систолично кръвно налягане 3), лечението със зофеноприл и друга съпътстваща терапия (вж. Точка 4.5) трябва да се прекрати.
Неутропенията е обратима при прекратяване на терапията с АСЕ инхибитор.
Псориазис
АСЕ инхибиторите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с псориазис.
Протеинурия
Протеинурия може да се появи особено при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане или при прилагане на относително високи дози АСЕ инхибитори. Нивата на протеин в урината (в първата сутрешна урина) трябва да се определят при пациенти с предшестващо бъбречно заболяване преди започване на лечението и на редовни интервали след това.
Пациентите с диабет, лекувани с перорални хипогликемични средства или инсулин, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за гликемия през първия месец от терапията с ACE инхибитори (вж. Точка 4.5).
По принцип не се препоръчва комбинацията от литий и зофарил (вж. Точка 4.5).
Подобно на други инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, зофеноприл може да бъде по-малко ефективен при понижаване на кръвното налягане при чернокожи пациенти, отколкото при други пациенти.
Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим причиняват по-висок риск от развитие на ангиоедем при чернокожи пациенти, отколкото при пациенти, които не са чернокожи.
Терапията с АСЕ инхибитор не трябва да започва по време на бременност. Ако продължаването на терапията с АСЕ инхибитор се счита за необходимо, лечението на пациентите, които планират да забременеят, трябва да се промени на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако бременността бъде потвърдена, лечението с АСЕ инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).
Лекарството съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Лекарства, които повишават риска от ангиоедем
Едновременната употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, тъй като съществува повишен риск от ангиоедем (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Едновременната употреба на ACE инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. Сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. Точка 4.4).
Не се препоръчват комбинации
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, съдържащи калий заместители на солта или лекарства, които повишават серумния калий
Въпреки че серумните нива на калий обикновено остават в нормалните граници, при някои пациенти, лекувани със зофеноприл, може да се появи хиперкалиемия. Използването на калий-съхраняващи диуретици (напр. Спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишаване на серумните нива на калий. Трябва да се внимава и при едновременно приложение на зофеноприл с други лекарства, които повишават серумния калий, като триметоприм и котримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), тъй като триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик, както и амилорид. Следователно, употребата на зофеноприл в комбинация с горните лекарства не се препоръчва. Ако е показана едновременна употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и често да се проследяват серумните нива на калий.
АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен
Данните от клинични проучвания показват, че двойното инхибиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен е свързано с по-висока честота на нежелани събития като хипотония, хиперкалиемия и бъбречна функция функция (включително остра бъбречна функция), в сравнение с използването на RAAS модификатор в монотерапия (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).
Комбинации, изискващи повишено внимание
Диуретици (тиазиди или бримкови диуретици)
Предварителното лечение с високи дози диуретици може да доведе до намаляване на обема и риск от хипотония в началото на лечението със зофеноприл (вж. Точка 4.4). Хипотензивният ефект може да бъде отслабен чрез прекратяване на диуретичната терапия, увеличаване на обема или приема на сол или започване на терапия с ниски дози зофеноприл.
Литий
Съобщава се за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност при едновременно приложение на литий с АСЕ инхибитори. Едновременната употреба на тиазидни диуретици може да увеличи риска от литиева токсичност и да увеличи и без това повишения риск от литиева токсичност с АСЕ инхибитори.
Поради това едновременното приложение на Zofaril с литий не се препоръчва; ако се окаже, че е необходима едновременна употреба, трябва да се извърши внимателно проследяване на серумните нива на литий.
Нитритоидни реакции (симптоми на вазодилатация, включително зачервяване, гадене, замаяност и хипотония, които могат да бъдат много тежки) са докладвани по-често след инжектиране на злато (напр. Натриев ауротиомалат) при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори.
Анестетици
АСЕ инхибиторите могат да усилят хипотензивния ефект на някои анестетици.
Наркотици/трициклични антидепресанти/антипсихотици/барбитурати
Може да се развие постурална хипотония.
Други антихипертензивни средства (бета-блокери, алфа-блокери, калциеви антагонисти)
Те могат да имат адитивен или потенциращ хипотензивен ефект. Лечението с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори трябва да се използва с повишено внимание.
Циметидин
Рискът от хипотензивен ефект може да бъде увеличен.
Циклоспорин
Хиперкалиемия може да възникне при едновременно приложение на АСЕ инхибитори с циклоспорин. Препоръчва се проследяване на серумния калий.
Хиперкалиемия може да възникне при едновременната употреба на АСЕ инхибитори с хепарин. Препоръчва се проследяване на серумния калий.
Алопуринол, цитостатици или имуносупресори, системни кортикостероиди или прокаинамид
Едновременната употреба увеличава риска от реакции на свръхчувствителност. Едновременното приложение с АСЕ инхибитори може да доведе до повишен риск от левкопения.
Антидиабетни средства
При диабетици АСЕ инхибиторите рядко могат да засилят ефекта на понижаване на кръвната захар, предизвикан от инсулин и перорални антидиабетни средства като сулфанилурейни продукти. В такива случаи може да се наложи намаляване на дозата на антидиабетното средство по време на едновременно лечение с АСЕ инхибитори.
Хемодиализа с помощта на силно пропускливи мембрани
Повишен риск от анафилактоидни реакции при едновременна употреба на АСЕ инхибитори.
Това трябва да се вземе предвид, когато се използва едновременно
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (включително ацетилсалицилова киселина ≥ 3 g/ден)
Прилагането на НСПВС може да намали антихипертензивния ефект на АСЕ инхибиторите. Освен това се съобщава, че НСПВС и АСЕ инхибиторите имат адитивен ефект при едновременно приложение за повишаване на серумните нива на калий, докато бъбречната функция може да бъде намалена. Тези ефекти са по същество обратими, настъпват главно при пациенти с нарушена бъбречна функция. Рядко може да се появи остра бъбречна недостатъчност, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция, като пациенти в напреднала възраст или дехидратирани пациенти.
Антиациди
Те намаляват бионаличността на АСЕ инхибиторите.
Симпатомиметици
Те могат да намалят антихипертензивната ефикасност на АСЕ инхибиторите.
Храна
Това може да намали скоростта, но не и степента на абсорбция на зофеноприл калций.
Повече информация
Няма налични преки клинични данни за взаимодействието на зофеноприл с други лекарства, които се метаболизират от CYP ензимите. Проучванията in vitro обаче не показват потенциала на зофеноприл да взаимодейства с лекарства, които се метаболизират от CYP ензимите.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Употребата на АСЕ инхибитори не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4). Употребата на АСЕ инхибитори е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Въпреки че епидемиологичните доказателства относно риска от тератогенност след излагане на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са категорични, не може да се изключи малко увеличение на риска. Ако лечението с АСЕ инхибитор се счита за необходимо, лечението на пациентите, които планират да забременеят, трябва да се премине към друга антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност за употреба при бременност. Ако бременността е потвърдена, лечението с АСЕ инхибитор трябва незабавно да бъде спряно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че експозицията на ACE инхибитори през втория и третия триместър предизвиква фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. Точка 5.3). Ако излагането на ACE инхибитор е настъпило от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната и черепната функция. Бебетата, чиито майки са приемали АСЕ инхибитори, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Тъй като няма налична информация относно употребата на Zofaril по време на кърмене, употребата на Zofaril не се препоръчва. Особено по време на кърмене на новородени или недоносени бебета, по-подходящи са алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Към днешна дата няма проучвания, които да разглеждат ефекта на Zofaril върху тези способности. При извършване на тези дейности обаче трябва да се има предвид, че понякога могат да се появят сънливост, световъртеж и умора.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Списък на нежеланите реакции в таблицата
Таблицата по-долу изброява нежелани реакции, които са докладвани в клиничната практика при пациенти, лекувани със Zofaril.
Те са изброени по органичен клас и са изброени по честота, като се използва следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до 45 и 90 ml/min).
При пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (7-44 ml/min) скоростта на елиминиране се намалява до 50% от нормалната скорост на елиминиране. Това показва, че половината от обичайната начална доза Zofaril трябва да се дава на тези пациенти.
Пациентите с краен стадий на бъбречно заболяване, хемодиализа и перитонеална диализа имат степен на елиминиране, намалена до 25% от нормалната скорост на елиминиране. Това показва, че на тези пациенти трябва да се даде една четвърт от обичайната начална доза Zofaril.
Фармакокинетика при чернодробна дисфункция
Cmax и Tmax са сходни при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане след еднократна доза радиоактивно маркиран зофеноприл калций, както при пациенти с нормална функция. AUC на пациентите с цироза обаче е била два пъти по-висока от нормалните пациенти, което показва, че пациентите с лека до умерена чернодробна дисфункция трябва да получават половин доза Zofaril в сравнение с пациенти с нормална чернодробна функция.
Тъй като липсват фармакокинетични данни за зофеноприл калций и зофеноприлат при пациенти с тежка чернодробна дисфункция, терапията със зофеноприл е противопоказана при тези пациенти.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучвания за орална токсичност при многократни дози при три вида бозайници, повечето от ефектите са характерни за АСЕ инхибиторите. Тези промени, включително намалени параметри на еритроцитите, повишен серумен уреен азот, намалено сърдечно тегло и юкстагломерулна клетъчна хиперплазия, настъпват при дози, много по-високи от препоръчаната максимална доза при хора. В проучвания за токсичност при многократни дози при кучета се наблюдават специфични за вида и имунологично медиирани кръвни дискразии след перорално приложение на високи концентрации на лекарството.
Дори след 1 година повтарящите се промени в проучванията за токсичност при орално приложение не показват значителни промени в ензимната активност на цитохром Р450 при маймуни.
Проучванията за репродуктивна токсичност показват дозозависимо забавяне на скоростта на растеж на новороденото, както и нефротоксичност и намалена жизнеспособност след раждането при дози от 90 и 270 mg/kg телесно тегло при поколението F1. По време на приложение на зофеноприл по време на бременност, плъхове са наблюдавани при плъхове, токсичност за развитието, ембрио- и фетотоксичност при зайци, но само при дози, токсични за майката.
В проучванията не са наблюдавани генотоксичност или кластогенни ефекти.
Проучванията за канцерогенност, проведени при мишки и плъхове, не разкриват никаква канцерогенност. Повишена честота на тестикуларна атрофия е съобщена само при проучвания с мишки, чието клинично значение не е известно.