Самолетите кацаха на летище Темпелхоф на всеки три минути. През 1948 г. това беше безпрецедентна логистична операция, която беше успешна. Западът донесе в Берлин сухо мляко, картофи и брашно, но също така внася въглища, бензин и лекарства. Накрая помогнаха за битката със Съветите
25 юни 2008 г. в 0:00 ч. Štefan Hudec, Štefan Hudec
Самолетите кацаха на летище Темпелхоф на всеки три минути. През 1948 г. това беше безпрецедентна логистична операция, която беше успешна. Западът донесе в Берлин сухо мляко, картофи и брашно, но също така внася въглища, бензин и лекарства. В крайна сметка битката със Съветите беше подпомогната от сладките, които хвърляха стафидирани бомбардировачи върху деца.
Статистика:
Всеки берлинчанин се нуждаеше от 1700 калории на ден.
Всеки ден трябваше да се транспортират 1500 тона храна, плюс 3500 тона въглища и бензин.
Пилотите са прелетели повече от 200 милиона километра през 308-те дни на блокадата.
При катастрофата загинаха 78 души, отбелязани от мемориал пред летище Темпелхоф.
„Магистралите са затворени за ремонт“, обявиха Съветите в средата на юни 1948 г. След няколко дни „поради технически проблеми“ спряха и железопътния транспорт. Те веднага съжалиха, че техният сектор не може да доставя храна на огромни западни квартали. Започна блокадата в Берлин. Съюзниците обаче не можеха да бъдат изненадани и веднага лансираха т.нар въздушен мост, унизил Москва.
Остров в Червено море
Блокадата на Берлин беше първата сериозна криза от Студената война и посочи хода на отношенията между Москва и Запада. На Потсдамската конференция силите разделиха победената Германия и Берлин на четири окупационни зони. Западните сектори (британски, американски и френски) в столицата се оказаха в средата на Червеното съветско море.
Скоро последваха и първите спорове. Опитът на Сталин да държи Германия икономически на колене контрастира с идеята на Запада, който разбира, че без силна Германия целият континент няма да се издигне.
Още през 1946 г. Съветите престават да снабдяват Запада с храна. Американците от своя страна отказаха да демонтират фабриките, които се движеха на изток, като част от следвоенното обезщетение. Резултатът е разпадането на съвместния съвет, управлявал Германия.
Западът трябва да излезе от Берлин
Сталин реши, че трябва да изведе Запада от Берлин. Той се надяваше, че блокадата бързо ще изтощи града и че американците и британците ще го оставят на Съветите. Американският генерал Луций Д. Клей обаче излезе с идеята за въздушен мост. Той беше убеден, че Берлин не може да остави Москва на милостта, защото ще пострада от американския престиж.
Той премина през Съветите. Въпреки че в края на войната Западът не се съгласи със Сталин относно сухопътните коридори, той подписа споразумение за три въздушни моста до Берлин. За гнева на руснаците, съюзниците можеха да летят спокойно до метрополията.
Американците и британците пуснаха въздушния мост на 25 юни 1948 г. По това време над два милиона западни квартали можеха да оцелеят без запаси от храна за около месец. Запасите от въглища бяха малко по-високи. Първоначално самолетите превозваха 750 тона на ден, но скоро направиха полетите по-ефективни. За да ускори излитанията, екипажът не може да напусне пилотската кабина. Най-красивите жени от Берлин донесоха освежителни напитки на пилотите директно на пистата. Всеки пилот имаше само един опит за кацане. Ако не успее да кацне, трябва да отлети обратно до Западна Германия с целия товар. Благодарение на тази система машините кацаха на всеки три минути.
Москва се шегуваше
Комунистическата преса първоначално се подиграваше с моста. С времето обаче политическите лидери в Москва също трябваше да признаят, че Западът успява ефективно да пробие блокадата им. Поради това те измислиха нови стратегии. Съветските самолети заплашват съюзниците и прекъсват радиосъобщенията. Те също се опитаха да привлекат западноберлинци за безплатна храна, но малцина се преместиха в техния сектор. Напротив, американците успяха да спечелят битката за сърцата на хората. Те са отговорни за т.нар бомбардировачи със стафиди, които носеха сладкиши на децата. Идеята е на пилота Гейл Халворсен, който изпусна дъвка и стафиди по време на кацането. Всеки ден все повече деца го чакаха и той получи прякора Шоколадов чичо.
Неговият началник първоначално беше ядосан. Когато обаче журналистите снимаха ентусиазирания камшик, операцията се превърна в огромен пропаганден успех. Американски деца събираха сладкиши за своите връстници в Берлин и се присъединиха големи компании. Съветите бяха унижени и през април 1949 г. започнаха да обмислят премахването на блокадата. Той се състоя на 12 май, а първият влак и камиони от Западна Германия пристигнаха в Берлин.