Когато „се наслаждавах“ на последната си бременност, в главата ми освен раждането се появи и идеята за други безсънни нощи. Никога не ми е хрумвало, че съм майка на четири четвърти, пенсионирана майка, че най-много ще се занимавам с кърменето. Да не говорим за притесненията на другите. Два пъти започнах да кърмя с изсмукване, защото две деца бяха в кувьоза и най-старата ми млада дама призна само след два месеца. И едно демонстрационно бебе не можа да стигне там от първия момент. Но с четвъртото момиче се почувствах като неопитна първородна жена в това отношение.
След безсънна нощ със счупен стомах и възпалена глава имаше бързо раждане и още по-бързо възстановяване, единствените ползи от четвъртата бременност. Когато ми доведоха мъничко чернокосо ангелче в стаята ми, бях щастлива, уморена и уплашена едновременно. Веднага започнахме да пукаме, ако можете да го наречете така. Моята млада дама се опита много, но разбира се нищо не се получи. Щеше да се оправи, ако не се бяхме занимавали така цяла нощ. На третата сутрин бях готов да заведа малката в отделението за медицински сестри. Бяха златни, без коментар ми го взеха, хранеха кърма през спринцовка и ме пратиха да спя за малко. Родих в Кошице в университетската болница и наистина всички детски сестри бяха много хубави.
Не беше по-добре обаче през следващите дни. Въпреки че гърдите не бяха напоени, Мартинка не се чувстваше много. Не можеше да суче правилно и млякото не течеше според нейните идеи. Сестрите й все още я хранеха тук-там, когато тя започна да отслабва по-бързо. Трябваше да се бие, гърдите бяха пълни с мляко и двамата бяхме нещастни. Исках да започна да суча, за да не се нагорещят гърдите ми и млякото ми да тече по-добре, когато сестра ми ме посъветва да взема горещи душове. Вторият също ми препоръча, когато вече се прибирахме, винени плочки или зелеви листа.
Излязохме от родилния дом на петия ден, сестрите напълниха малко и лекарят присви очи, с подарък за удостоверение. Страданията ни обаче не свършиха. Въпреки че горещите душове помогнаха, двамата се борихме нервно няколко дни. Младата дама дръпна и обърна глава и я закръгли отново.
Когато най-накрая млякото потече със съответното темпо, се появи друг проблем, пукнатини в зърната.
Кърменето беше камбуз за мен. Тинка все още беше гладна и отказвах да кърмя по-често от всеки час и половина. И двамата бяхме нещастни. И накрая, боядисването с калциев мехлем след всяко хранене помогна. След три месеца най-накрая успях да се насладя напълно на кърменето. Съпротивих се на предложението за хранене и младата дама най-накрая започна да напълнява.
Със сигурност много майки също имаха по-сериозни проблеми с кърменето от мен, за щастие заобиколих възпалението и подобни страдания. Обаче бях изваден от мнението си, че ако иска, ще има мляко и бебето ще „направи“ толкова, колкото му е необходимо. Днес знам, че всичко е толкова много индивидуално и е трудно да се съветва и камо ли да се преценява.