Учени от британската благотворителна организация Christian Aid, която се бори срещу световната бедност, са провели проучване, в което се говори за това как изменението на климата има непропорционално въздействие върху хранителните системи на страни, които произвеждат най-малко въглеродни емисии, отговорни за глобалното затопляне.
Изследването им казва, че десетте държави с най-ниска продоволствена сигурност произвеждат по-малко от половин тон въглероден диоксид (CO2) на глава от населението и като цяло представляват само 0,08 процента от глобалните емисии.
Според Christian Aid начело на тези страни стои Африкански Бурунди. Благотворителната организация казва, че Бурунди и други страни вече усещат ефектите от изменението на климата върху производството на храни. Въпреки това въздействието на Бурунди върху покачващите се температури на Земята е незначително, според експерти.
Всъщност годишните емисии на въглерод, произведени от един британец, възлизат на емисиите на въглероден диоксид от над 200 бурундийци. Демократична република Конго, Мадагаскар, Йемен и Сиера Леоне са първите пет държави в подобна ситуация на Бурунди. След тях са Чад, Малави, Хаити, Нигер и Замбия.
Един жител на Бурунди произвежда 0,027 тона въглероден диоксид годишно. За сравнение, някой, който живее в Саудитска Арабия, произвежда същото количество от този парников газ като 718 жители на тази африканска държава, в случая на САЩ това число е 581, а в Русия 454.
Авторите на изследването са категорични, че съществува връзка между повишаването на глобалните температури и намаляването на продоволствената сигурност. „Нашите изследвания показват, че увеличаването на концентрациите на CO2 в атмосферата намалява хранителните качества на храните, които ядем, а най-уязвимите хора в резултат на тези ефекти са най-малко отговорни за увеличаването на глобалните концентрации на CO2“, каза д-р Самюел Майърс, главен учен в катедрата по опазване на околната среда в Харвардския университет.
„От това и други изследвания става напълно ясно, че изменението на климата е не само глобална здравна криза, но и морална криза“, заключи Майерс.
Други учени казват, че проучването на продоволствената сигурност е предупреждение, както за богати, така и за бедни, че изменението на климата оказва сериозно влияние върху способността ни да храним планетата.