21.11. 2010 9:00 Древен Язд, едно от най-интересните места в страната
Градът, датиращ от пр. Н. Е., Се намира на транзитен път от Турция до Пакистан, заобиколен от двете най-големи ирански пустини Дашт-е Кавир и Дащ-е Лут. Въпреки това няма екстремни температури, особено поради надморската височина от 1230 м надморска височина. м.
Сладолед и самотна планета
Пристигаме в Язд посред нощ, но автобусът не продължава до терминала, а завършва на един от многото площади в по-широкия център. Веднага сме заобиколени от няколко таксиметрови шофьори, които ни предлагат своите услуги. Знаем само името на хостела, затова питаме за цената. Успяваме да договорим оригиналните 40 000 риала наполовина, така че с удоволствие се качваме в колата и караме през напълно празен град. Само къде виждаме полицай, който върви по тротоара и наблюдава охраната. Когато плаща обаче, шофьорът започва да мисли, че е мислил за сумата на човек. Така че му предавам още един скок - както казват в Иран, сметката от 10 000 риала. С постоянен звън на вратата на хостела събуждаме заспалия рецепционист с пижама.
Сутринта в града вече има типична суматоха, пълна с коли, мотоциклети и хора навсякъде. Живеем точно в центъра на красивия комплекс Амир Чакмак, който е една от забележителностите на града и една от най-красивите и забележителни сгради в Иран. Срещу малка такса можете да се изкачите по каменните стъпала до последния етаж и да се насладите на гледките. Пред комплекса има малък площад с красиво озеленена поляна и фонтан, където възрастни мъже седят на пейки и се потапят в дебата. Докато вървим по главната улица, продавачите, както и в други градове, ни канят в техните магазини. Не можем да устоим на един от тях и миг по-късно вече се наслаждаваме на страхотен сладолед. Тук обаче могат да се видят хора, които вече са свикнали с туристи по някакъв начин и не са толкова атракция за тях, колкото в някои други градове. Това се доказва и от надписи за бърз интернет на английски или от ръководството на Lonely Planet в интерпретацията на книжарницата.
Около часовниковата кула стигаме до центъра на стария град и пред нас се издигат най-високите минарета в Иран, които са на почтените 48 метра. Джамията Mased Jameh от петък датира от 12 век, но не придобива сегашния си вид, докато не е основно възстановена между 1324 и 1365 г. Внушителният входен портал е изцяло покрит с красиви плочки, предимно в синьо. Интериорът на джамията е еднакво богато украсен с орнаменти и калиграфия.
Глинен лабиринт
Yazd се различава значително от другите места в Иран по своята архитектура. Високите температури и сушата са повлияли на външния вид и функционалността на местните сгради. Старият град е лабиринт, пълен с глинени къщи, в които човек лесно може да се загуби. За да могат местните хора да оцелеят през горещото лято, те изобретили своеобразен древен еквивалент на климатизацията - барсуци. Това архитектурно „устройство“ се използва тук от векове. Това е квадратна или шестоъгълна кула, която улавя и пренася вятъра в къщата, като по този начин осигурява естествен поток от въздух в нея. Под кулата обикновено се поставя малък резервоар с вода, който овлажнява и охлажда въздуха.
Настоящото изобретение е използвано и във водоеми, които има много в Yazda и един, разположен само на няколко метра от комплекса Amir Chakmak. Връщаме се в хостела, когато Хасан се свързва с нас на улицата. Той вижда камера в ръката ми и се чуди дали е на филм или дигитално. Той обяснява, че има приятел в Австралия, който се нуждае от снимки на ирански градини за своето списание. След час отново се срещаме с Хасан. Такси спира на улицата и се отправяме към една от най-известните градини на Иран, Dowlat Abad. Тук ставам атракция номер едно за местните млади момичета, обвити в чадори, които се кикотят, снимайки ме с мобилните си телефони. Основната атракция на градината обаче е 33-метровият бадгир, който е най-високият в света. Ще направя няколко кадъра и ще обещая на Хасан, че ще му ги изпратя възможно най-скоро.
Ценителите на огъня
В града отново ни говори Абдол, който се издържа, като кара туристите към по-далечни забележителности. Той ни кани в чайната, където говорим за нашите култури с наргиле и отличен чай и спорим за утре сутринта.
В осем часа Абдол вече ни чака пред хостела със запалена кола. Ние се преплитаме с интензивен трафик и спираме за момент пред Зороастрийския огнен храм. Зороастризмът е древна религия, която учи, че цялото съществуване е постоянна битка за добро и зло. Понякога влиянието му достига чак до Средиземно море, където е изместено от християнството, както и от будизма на Изток, докато ислямът измества и трите религии. Зороастрийците са последователи на Зороастър, който е роден в Източен Иран някъде между VI и XII век пр. Н. Е. Това, което е сигурно обаче, е, че той пое част от индийската митология и я трансформира в своя собствена религия. Той изгради света върху противоположностите и вечния конфликт - той установи Ахура като върховен бог на доброто, срещу когото стоеше злият бог Ариман.
Според Зороастър целият свят е просто площадка за постоянни срещи на тези сили и на всеки човек се дава определена комбинация от тях. Борбата продължава не само на земята и във всеки от нас, но продължава и в отвъдното. Нищо в земния живот не се прощава и след смъртта добри и зли дела се изграждат на везни, които определят дали човек ще отиде в рая или ада. В случай на равенство, последният съд решава.
Най-почитаният земен елемент е огънят, който заедно с водата, въздуха и земята образува четирите основни символа на вярата. Вътре в храма има огън, донесен тук от Индия и гори непрекъснато от 470 г. Свещениците, които го поддържат, носят воал върху лицата си, за да не замърсят огъня с дъха си. Няма свободен достъп до огъня, разбира се, и можем да го видим само през прозореца.
Кули на мъртвите
След преживяването на огъня се преместваме в покрайнините на града към зороастрийските кули на тишината. Тук сме единствените посетители, така че не трябва да бързаме никъде. Кулите стоят на върховете на два хълма - те са мъжки и женски, което е по-високо и по-добре запазено. Вместо павиран тротоар обаче избираме по-директен вариант, който в някои моменти включва и леко изкачване. След няколко минути сме на върха, където имаме невероятна гледка и абсолютна тишина. Точно къде - тук едва чувате отдалеч звук на автомобил.
Тъй като зороастризмът вярва в чистотата на елементите, телата на мъртвите не трябва да се погребват в земята, за да не я замърсяват или изгарят, тъй като те замърсяват въздуха. Те решавали погребението на хората по свой собствен начин и именно тези кули служили като гробници, където мъртвите ставали храна за лешоядите. В зависимост от това кое око на лешояда е излязло първо, се определя дали покойникът е имал лесно или трудно пътуване. Единственият мъж, който се е занимавал с тази професия през целия си живот и е бил единственият, който е имал достъп до кулите, е бил натоварен да носи телата и да почиства останките. Никога обаче не му е било позволено да разказва на никого за видяното. През 50-те години обаче законът забранява този начин на погребение и днес туристите са най-честите посетители на кулите.
Авторът е сътрудник на TREND.
Снимка - Роман Херда
Статията е публикувана в актуалния брой на TREND №. 46.
Отпечатано TREND в мрежата, книга като подарък и още: дванадесет причини да се абонирате за списание TREND.