Лихвата е цената за получаване на чужди пари. Ако „давате назаем“ пари на банката (например под формата на депозит), лихвата представлява дохода от депозита на средства, който ще ви бъде изплатен от банката.
Банките начисляват лихва в края на лихвения период. Обикновено това е календарен месец, но може да бъде и с различна периодичност - месечна, тримесечна, полугодишна или годишна. Банките ще кредитират лихва в последния ден от лихвения период, на т.нар края на месеца. В случай на срочни депозити лихвите се начисляват към датата на завършване на фиксирането на депозита.
В случай на срочни депозити или депозити, подлежащи на погасяване с предизвестие, лихвеният процент се класира в зависимост от сумата на депозита, времето на ангажимента или комбинация от тези параметри на депозита. Като цяло: колкото по-висок е депозитът, толкова по-висока е лихвата или колкото по-дълъг е периодът на ангажимент, толкова по-висока е лихвата.
Ако размерът на лихвения процент се увеличи пропорционално на депозираната сума или салдото по сметката, говорим за т.нар. зонален интерес. Пример за зонална лихва може да бъде депозит, при който салдото до 2000 евро носи лихва при по-ниска ставка от салдото от 2000 до 5000 евро, а най-високата лихва е лихва върху салдо над 5000 евро. При този модел лихвите по депозита се плащат едновременно с няколко лихвени процента. Ако лихвеният процент зависи само от размера на текущото салдо по депозитната сметка, за лихвения процент се използва само един лихвен процент, съответстващ на дадения размер на салдото.
Приходите от лихви представляват сумата на „спестените“ пари от депозит. Те се кредитират по сметката в края на лихвения период или при падежа на депозита. Още преди да се натрупат лихви, те се облагат съгласно действащите разпоредби. Банките автоматично изтеглят данъка върху лихвите и го плащат по сметката на данъчния администратор. По сметката се кредитират само нетни приходи от лихви.
Методи за изчисляване на лихвите
За сметки, поддържани в повечето валути, се използва методът 30E/360 (така нареченият немски метод) за изчисляване на лихвите, с месец от 30 дни и година от 360 дни. Преведено на практика, това означава, че в месец, който има 31 дни, един ден не е лихвоносен, а в месец с 28 дни се натрупват два допълнителни дни.
За британския паунд, австралийския долар и японската йена за изчисляване на лихвите се използват дневни салда от всички дни на месеца. Стандартите в методите на лихвените проценти могат да бъдат разделени на:
- 30E/360 - немски метод, който използва месеци с 30 и години с 360 дни,
- 30/360 - американският метод се различава от немския дори на 31-ви ден от месеца,
- ACT/360 - Френският метод отчита месеците с действителния брой дни,
- ACT/365 - Английският метод отчита месеци с действителен брой дни и години с 365 дни,
- ACT/ACT - също отчита дните на високосна година.
Най-често използваните стандарти са 30E/360 и ACT/360.