Родителска отговорност и защита на децата (Хагска конвенция)
РЕЗЮМЕ НА ДОКУМЕНТА:
КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТОЗИ РЕШЕНИЕ?
- Решението упълномощава страните от ЕС да подпишат Хагската конвенция.
- Конвенцията определя правила за подобряване на защитата на децата в международни ситуации и за избягване на конфликти между националните правни системи.
Всички страни от ЕС са страни по конвенцията. Това означава, че в производства с държави извън ЕС, които са страни по Конвенцията, те могат да се основават на общи правила, установени от закона, с цел защита на децата, участващи в международни спорове.
Какво обхваща конвенцията?
Целта на Конвенцията е да осигури международна закрила на деца под 18-годишна възраст, като установи следното:
- коя държава има правомощия да предприема мерки за защита на детето или неговото или нейното имущество;
- кой закон се прилага при упражняването на тази власт;
- кой закон се прилага към родителската отговорност;
- мерките за защита да бъдат признати и прилагани във всички страни, подписали договора;
- сътрудничество между подписалите страни.
Мерки, насочени към защита на загрижеността на детето:
- родителска отговорност;
- правото да се повери детето на лични грижи;
- настойничество;
- начина на представяне на детето;
- настаняване на детето в приемна или друга грижа;
- надзор на тази грижа;
- начина, по който се управляват активите на детето.
Коя държава носи отговорност?
Държавата, която има правомощия да предоставя мерки за защита, обикновено е държавата, в която детето обикновено пребивава .
Това е държавата, в която се намира детето в следните случаи:
- в случай на бежанци или международно разселени деца;
- в случай на деца, чиято обичайна държава на пребиваване обикновено не може да бъде определена;
- в спешни ситуации (по избор).
Ако в конкретен случай друга държава се окаже в по-добра позиция да оцени най-добрия интерес на детето, тази държава може да поеме.
Кое законодателство се прилага?
- Държавата, упражняваща юрисдикция, прави това в съответствие със собственото си законодателство.
- В изключителни случаи той може да приложи или да разгледа законодателството на друга държава, което е тясно свързано със ситуацията - ако това е в най-добрия интерес на детето.
- Една държава може да откаже да прилага законодателството, посочено в Конвенцията, само при надлежно обосновани основания на обществения ред и в най-добрия интерес на детето.
Признаване и приложимост
- Мерките, предприети от подписала държава по тази конвенция за защита на детето или неговото или нейното имущество, ще бъдат признати във всички други страни, подписали Конвенцията.
- Държава може да откаже признаване само в ограничен брой случаи, както е посочено в Конвенцията.
- Ако мерките за защита са обявени за изпълними в друга държава, тази държава трябва да ги прилага така, сякаш сама ги е взела, в съответствие със собственото си законодателство.
- Всяка подписала държава трябва да определи един или повече централни органи, които да изпълняват задълженията, възложени й от Конвенцията.
- Тези органи трябва да си сътрудничат и да обменят информация помежду си, а също така да насърчават сътрудничеството в такива случаи между собствените си национални органи.
Решение 2003/93/ЕО на Съвета от 19 декември 2002 г., упълномощаващо държавите-членки, в интерес на Общността, да подпишат Хагската конвенция от 1996 г. относно юрисдикцията, приложимото право, признаването и изпълнението и сътрудничеството относно родителската отговорност и мерките за защита на Дете (ОВ L 48, 21.2.2003 г., стр. 1–2)
Решение 2008/431/ЕО на Съвета от 5 юни 2008 г. за разрешаване на някои държави-членки да ратифицират в интерес на Европейската общност Хагската конвенция за юрисдикция, приложимо право, признаване и изпълнение и сътрудничество по отношение на родителската отговорност и мерките за защита на детето от 1996 г. и упълномощаване на някои държави-членки да издадат декларация относно прилагането на съответните вътрешни стандарти на общностното право (ОВ L 151, 11.6.2008 г., стр. 36–48)